Zen of C продължение...

Ученето ми на С върви бавно, вчера и днес прочетох няколко глави от K&R и продължавам да напредвам, но е бавно, не пиша никакъв код, защото С е гаден за учене, трябва да компилирам всеки път, и да се занимавам с гадния синтаксис. I blame python :D Не се отчайвам, можеше да е и по зле, можеше дори и книгата да не чета, а и от това което чета почти нищо ново няма, освен странните синтактични правила и факта че нямам знакови низове, а трябва да си ги генерирам сам с масив от char-ове ми се струва гадно и като човек свикнал със мощни абстрактни структури от данни, С е доста гаден от тази гледан точка. Типовете също са гадни, проблемът идва от това че ме мързи да се занимавам с тях. Е карай, това е истински тест за способността ми да се справям със сложни проблеми. В случая сложния проблем е че мозъкът ми трябва да се преформатира за да мисля като С програмист, това означава да забравя за готини вградени екстри и лесни бързи скриптчета и мощни тонове библиотеки и фреймуърки и всякакви такива. Това е като да си свикнал да слушаш радио само като си врътнеш копчето, и един ден да си купиш вакумни тръби, и да си сглобиш свое радио. Забавно е от една страна, разбираш как бачка радиото, обаче от друга страна искаш да слушаш радио повече от колкото искаш да го разбереш :D