Адът на училищната математика

Почти сме септември, това означава че имам не повече от 2 седмици свобода. 12-ти клас, ужас. За 12-та поредна година ще трябва да стоя затворен в една стая по 6-7 часа на ден, с почивки на всеки 40 минути, в които ще имам право да ям и да ходя до кенефа, в останалото време нямам право на никакви други действия освен да слушам и изпълнявам заповеди. Имам книга в която се записва прогресът ми, и се отбелязват проблемите с поведението ми, в нея се записват оценките, не толкова на знанието ми, колкото на умението да изкарвам добри оценки(умението да хаквам тестове и да преписвам, в което съм майстор). В тази книжка също така има списък с правата и задълженията ми. Много напомня описанието на затвор нали? Аз съм природно любопитен, на практика и да се мъчите е можете да ме спрете да уча, това е основната функция на мозъкът ми. Даскалото се опитва да ми помогне със моят поход към знанието, но за жалост това е по скоро страничен ефект от нуждата да държиш хлапетата далеч от улицата цял ден докато родителите им са на работа. Обучението им в псевдо-полезни дисциплини с средно-ефективни методики е само страничен ефект, не може да ги държите затворени цял ден без да правят нищо нали? За да изпълнява задълженията си едновременно да държи учениците под контрол и да ги образова до някъква прилична степен, колкото да могат да функционират в обществото, образователната система използва едно много древно зло- администрация! Много голяма част от администрацията в нашата държава(а и в повечето други държави в които има администрация) е създадена само и единствено да потдържа другата администрация. В училищните власти положението е същото, има много голямо количество документи които са там само за да контролират истински нужната администрация. Това се отразява на учебния процес. Цялата система е структурирана като прогресивен процес в който се вкарват деца, и се изкарват образовани млади хора. Ето проблемът, системата е създадена с презумцията че процесът на учене е следния:

Учителя предава знанието, учениците приемат знанието в различни степени, тестовете филтрират успелите да научат, от неуспелите, успелите продължават, неуспелите повтарят.

Колко голяма част от този процес който описах горе не е пряко свързан с процесът на ученето, умствения процес на усвояването на теоретичен и практичен материал? " учениците приемат знанието в различни степени" е единствената част която е пряко свързана с този процес. Останалото е администрация и формалност. Теоретично горния процес работи приемливо добре, имаме определен брой успели ученици които са природно умни и след образователния процес са и културно богати и способни членове на обществото. Ето проблемът: хората като мен. Аз не съм особено добър в помненето, забравян неща които не са жизненоважни, или не са ми достатъчно интересни. НЕ обичам да се занимавам с едно и също нещо повее от половин час, освен ако не е нещо наистина интересно, което изисква продължително внимание(като програмирането) и дори тогава не седя 6 часа с ръце на клавиатурата пишейки код, а се разхождам, отивам да хапна и си подрямвам за да ми поработи подсъзнанието. Също така не обичам да правя излишни дейности, не обичам да се занимавам с формалности и администрация, и не обичам други хора да ме съдят и оценяват, не обичам да ми се заповядва, не обичам да седя на едно място продължително време, изморяващо е, имам нужда ад се разтъпча на всеки 20-тина минути, да подишам въздух, или да си взема нещо за пиене. Човек като мен способен ли е да извлече максимална полза от образователната ни система? НЕ! Група Нови Цветя(първата българска пънк група, сформирана през далечната 79-та) имат една песен дресировка, част от чийто текст ще цитирам:

дресираха ме в къщи, в детската градина,
в даскалото цели 11 години,
не можех да решавам правилно задачите,
шестици получават само натегачите.

Ето за кого е създадена системата, за хора които се натискат за да работят за системата, за да минеш системата не ти трябват знания, а умения да минаваш системата. Това е слабото място на която и да е образователна система на света, която официално копира този модел на европейско образование(този с класните стаи и учителите). За хора като мен далеч по ефективен модел на образование е самостоятелната инициатива. Не обичам да уча ненужни детайли, за това не ги уча, а ги записвам докато ми потрябват, вместо това се уча да анализирам тази информация, без да трябва да я знам на изуст, уча се да я прилагам, и да си вадя изводи, да я комбиниам с различин методи които усвоявам. Не харесвам да върша ненужни неща, за това използвам инструменти за автоматизацията им, най вече компютърът ми. Не обичам да действам чисто теоретично, за това което уча изпробвам на компютъра си(това е приложимо с почти всички науки, копютърът е универсален инструмент, всеки от музиканат и писателя, до физика и биоинжинерът може да го ползва в практиката си). Това е общо взето проблемът ми с математиката. Обичам математиката, но начинът и на преподаване и изпитване, както и изискванията ми идват в повече. Ако имам математичен проблем, ще напиша програма да я реши вместо мен, системата ме задължава вместо да прекарам 10 минути в мислене и писане на код, да прекарвам часове в запаметяване на формули и учене на методите им за прилагане, както и ме задължава ръчно да ги прилагам върху изходните данни, поради тази причина имам 4-ки по математика, допускам грежки, защото правя нещо ръчно, вместо да оставям машината да го направи место мен, не съм бърз сметач, и имам ужасен потчерк и често стават грежки при проверките. И все пак има нещо красиво в математиката, начинът по който всичко има смисъл, начинът по който всичко си има място и светът не е толкова хаотичен вече. Начинът по който нещата си взаимодействат. Математиката наистина е езикът на природата с койо можем да разберем красотата и. Много хора ще кажат че проблемът е в мен, просто съм мързелив и тъп, и грозен, и..., ами прави сте, и мързелив и тъпи грозен са думи които ми прилягат, но не виждам с какво ме превъзхождате в сферите в които се стремя да напредвам, друго освен теоретични познания и липса на опит не ми липсва в сферата на компютърните науки, гези две неща са важни, но ако ги нямаш, винаги може да ги натрупаш, иска се само време. Другото което ако го нямаш, не е добре да се захващаш, го имам. Ентусиазъм, достатъчен интелект, вкус към красотата и вдъхновение, всичко това го имам. И сега ме чака една година, в която учителите ми няма да ме учат на математика и български, а ще ме учат как да мина матурата, а аз наистина искам да уча... Не съм роден за този век вероятно, или пък греша? Може би точно ози век ми дава шанса да уча, въпреки системата непригодна за моя характер? Точно така, нищо не е загубено, само ще трябва да се справя с дразнението да прекарам още 1 година без да уча, а да се подготвям за тестове.