"Python: червеното хапче" preview

Това доста тъпо заглавие което измислих, вдъхновен от матрицата, е на туториълът за който говоря доста от отдавна. Напредвам сериозно, вече написах почти половината от първата част, която ще е базирана на блог постовете които публикувах тук, но малко по добре написани, и поносими за четене. Ето бета версия на втора глава, която обяснява как се изпълнява код. Вчера я пренаписах за 3-ти път:

В тази глава ще ви запозная със основните неща които трябва да знаете. Вече видяхте как се изпълнява код. Сега по подробно. Кодът се изпълнява по 2 начина. Първия е като се пише директно в интерпретатора, този който започва със >>> . Другия начин е да се запишете кодът във файл, и да се отвори със Python. Файловете винаги завършат със .py. Когато пишем код директно в интерпретатора, ние ще видим резултатът веднага, но кодът няма да бъде запазен, той се губи в мига в който затворите интерпретатора. За да не се губи код, съхранявайте го във .py файлове. Стартирането е под Линукс е лесно, само отваряте интерпретатора и пишете python file.py, където file.py е вашата програма, интерпретаторът ще отвори файла, ще го изпълни и ще върне резултат. При уйнсолс нещата са малко по сложни. Вече споменах че можете да използвате IDLE. Препоръчвам ви да си направите папка директно във C:\, за да ви е лесно да я отворите. В нея ще съхранявате всичките си файлове, разбира се става и на всякъде, но аз предпочитам адреса да е кратък, за да не печатам много. Да речем, създайте папката с името mypython във C:(или ако предпочитане някоя друга папка) Сега пътят до папката е C:\mypython\ . Да речем че там сме съхранили файла от миналата глава, сега имаме файла C:\mypython\stupid.py, за да го стартираме имаме 2 избора, първия е със дясното копче на мишката да дадем edit with IDLE, след което даваме на Run->run module и би трябвало да видите изписан резултатът на екрана във другия прозорец с интерпретатора. Не е толкова трудно, сега по трудния вариант, макар и командния ред в уйндолс да е малко черна магия, всъщност нещата са доста лесни. Отворете command prompt-а от старт менюто, както виждате, той ви показва в коя директория се намирате. За да използвате командния промпт, първо трябва да добавите python към него, за целта напишете

path=c:\python25\;%path%

Това ще добави python към командния ред, и ще си спестите малко писане, сега можете да отворите файла stupid.py като напишете:

python c:\mypython\stupid.py


Готово, вече стартирахте програмата си. Малко много говорих за уйндолс, но предполагам че доста от вас ползват него. Ако искате да научите повече, поразровете се в нета.
Има още нещо което трябва да научите. Това са коментарите. Коментарът е текст, който интерпретаторът игнорира, той не се изпълнява от компютърът, а е само там за да могат програмистите да оставят малки съобщения за други програмисти, или за себе си за в бъдеще, нещо като малки бележки, например обяснение защо този код е написан така или бележка която да напомня че даден код трябва да се пренапише, или че има грешка в даден код. Ето как изглеждат коментарите:

#Този текст е коментар, той започва със знакът '#',
#всеки ред със решетка в началото си е коментар
#и се се игнорира от #интерпретаторът.
#Те могат да се разпространяват на много редове,
# но трябва всеки да започва с решетка

Има и още един вид коментари, със тройни кавички ''' '''(“““ “““ също става), който може да се простира на много редове:

'''Този коментар е на много
редове
само трябва текста да започва и завършва с тройни кавички'''