Липсвах ли ви?

Този пост е нещо като равносметка за последната 1 година, малко сме далече от нова година, ама аз не движа по човешкия календар(прекалено съм готин за да се подчинявам на човешките дати). Най вече ще говоря за прогреса ми с програмирането. Определено има напредък. Почваме с нещата които съм изчел:

• Прочетох един куп книги до край, това не ми се е случвало много често. Сред тях „Да научим Python“. „Dive into Python“ и „Learn Scheme in a fixnum of days“. Преди малко повече от година прочетох и Unix на Крис Херборт, интересна книга, която не е особено добра, но свърши работата си да ме научи на най-най- основните неща свързани със Линукс, също така ме запали по Vim, въпреки че информацията за него вътре е прекалено малко.

• Прочетох много книги до половината(или някъде между първата и последната страница). Това включва „Програмния език С“ на Керниган и Ричи, „SICP“ на Абелсън и Сусман(също така изгледах и половината лекции от поредицата, препоръчвам на всички маниаци), „Programing Python“, книга която тежи колкото мен(65 кила), „Езицици за функционално и логическо програмиране I-ва част“ на М. Тодорова, книгата ми се струва свястна, но в нея има прекалено много математически формули(математическата нотация може да бъде доста грозна, ако си развален от python), както и безсмислени схеми и диаграми, които не ми говорят нищо, дори няма легенда за тях(личи си че е учебник за студенти, не е писан за простосмъртни като мен). Иначе не е лоша книга, смятам да я довърша. Други книги от този параграф са и учебника ми по физика от 8-ми клас(сетих се).

• Много, много блог постове, ама много, казвам много, разбирайте че цялото ми лято е прекарано в програмистката блогосфера(hacker news, reddit). Научих доста от други хора като мен, обикновени програмисти, които си пишат относно разни глупости които ги кефят.

Може да се каже, че за една година програмиране, начинът ми на мислене се промени значително. Освен по умен(сериозно, поумнял съм), станах и по арогантен и нихилистично настроен към някой неща, и преди бях така, обаче сега съм направо задник с 3 бузи(пфхааа).

Интересите ми от хуманитарните науки се пренесоха към техническите(никога не съм вярвал че български език, ще ми стане по приятен предмет от литературата, или физиката по интересна от философията).

Днес свърших един мой малък проект(незнам дали е свършен, но е по добре от вчера). Става въпрос за играта ми на морски шах, написана на python. Първата версия я пуснах август, преди няколко дена открих бъг(не бях пипал играта от доста време и за това ми трябваше толкова дълго), поправих бъгът с един бърз хак(някой ден ще блогвам специално за него, като контра пример за това как не бива да изглеждат хаковете). Днес разсъждавах как да подобря програмата. Нямаше причина да я подобрявам, работеше и нямаше бъгове, защото я тествах доста дълго, ако във всичките и 60 реда код имаше бъг, шях да го намеря. Но кодът беше доста грозен, ама много грозен. Не го пренаписах, може да се каже че го префасонирах в по елегантен вид, сега е 45 реда, и е по приятна гледка. Когато писах кода, вкарах в действие знание, което имах от функционалното програмиране и Scheme, което означава че е добра идея да се знае за това, защото първото ми решение беше нещо като заобиколка на проблема, когато префасонирах кода във функционален стил, проблемът го нямаше вече, ако бях започнал така още от началото, нямаше да има този гаден бъг. Но това е животът, днес помъдрях още малко, осъзнах че си е струвало четенето, сега е време да пиша повече код. Ако някой се интересува от играта, тук може да видите развитието на кода, с обяснения от моя страна. Приемете това като извинение, защото ме мърди за блогвам за него, вече съм го описал в темата във форума, но определено ще напиша пост специално за хака със refresh(). Лека нощ и приятни сънища, сбогом, леща нощ...