Перфекционизъм

Перфекционизъм

Версия 4*

Причината поради която не поставах нищо вчера, беше че написах първия си опит за този пост, след това го препрочетох и осъзнах колко е скапан, след това започнах да разсъждавам и като всеки друг път когато разсъждавам върху нещо, стигнах до интересен извод. Аз се превръщам в перфекционист.

Какво е перфекционизъм? Преди време тренирах паркур. Основната идея във паркура, е че всеки може да прескочи парапет, важното е да го направиш с финес и елегантност, и да изразходваш най малко енергия. Идеята не е да правиш пируети и да се фукаш с трикчета, а да се придвижиш от точка А до точка Б най ефективно. Това е нещото което прави паркура освен спорт и изкуство. Перфекционизмът е стремежът да подобряваш това което правиш, в същото време опитът ти те кара да подобряваш самият себе си.

Започнах да се стремя към перфекционизъм от скоро, дни всъщност. Може би защото започнах да пиша повече, и забелязах че мога да се справя по добре, полагам толкова усилие. Програмиране, рисуване и блогване са 3-те ми хобита. Напоследък най много пиша, на второ място кодирам, и най малко рисувам. Преди винаги съм рисувал с химикал малки карикатури и комикси, сега рисувам с молив, и открих, че ползвам гумата доста често, очевидно стремежът към съвършенство се е пренесъл и там.

Може би коренът на този стремеж идва от програмирането. При програмирането, ако си мислиш че можеш да напишеш някаква програма перфектно от първия път, жестоко се лъжеш. И не говоря само за бъгове, а за архитектура и дизайн, тези неща почти винаги трябва са променят в последствие, програмирането е мястото където перфекционизмът е най нужен.

Не съм особено добър художник, или програмист, или писател(ър..блогер...ъ..не съм писател..) , постоянно уча нови неща и се стремя към подобрение. Ако сте чели по старите ми блог постове, повечето са УЖАСНИ, особено онези за Python, те са супер скапани, нищо чудно че вече пренаписах половината за pdf варианта на туториъла, те са просто ужасни и плачеха за редакция. Надявам се самия туториъл да стане добре, полагам доста труд.

Специално за писането, една от причините да полагам толкова труд, е може би факта че чета доста блогове, и повечето са или на моето ниво, или малко по добре, или в някой случаи супер зле. Но сред тях има няколко които са страшно добри, точно тези блогове(и не само, тук включвам есета, туториъли, документация и всякакъв друг текст публикуван в интернет) ме карат да се стремя да съм по добър, чувствам се задължен поне да опитам да пиша добре, и да ми е приятно да чета старите си писания.

Въпреки това, след няколко седмици(редакция: 1 час :D)ще отворя този документ и ше си кажа “Можех да се справя и по добре“, и все пак тази реакция е по добра от колкото сегашното “Как съм могъл да напиша това? Заслужавам анална клизма за наказание“. Това е нормално, ако нещо дори малко не те накара да искаш да го промениш, не си истински перфекционист.

*Първата версия беше половин страница, изхвърлих я напълно, втората беше 2 страници, от тези 2 страници остана само първите 2 параграфа, третата версия ми хареса и само леко я коригирах, когато я поствах, което означава че на практика това е 4-та версия. Писането общо отне 5 часа.