Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 4(финал)

Това е последната част.

Стратегии за решаване на проблема

В предишния пост дефинирах проблемът. Сега ще се опитам да намеря решение.

Първото което трябва да направя, е да премахна възможно най много ненужни неща от дневния ми режим, за даскалото не мога почти нищо да направя, но имам списък с дребни задачи, които трябва да се свършат. Ако ги компресирам и ги свърша преди обяд, това ще ми остави малко време за прокрастинация сутринта, и поне стаята ми ще е чиста. Хубавото за тези to-do списъци е че можеш да ги отлагаш, но и можеш да ги свършиш бързо, стига да не си отлагал прекалено много.

Основния проблем с прокрастинацията е че съм пристрастен към нея. Изпитвам нужда са си пусна музика и просто да си блея и да оставя мозъкът ми да се лута из пространството. Същото важи и за блогосферата. Освен че това е вредно, в смисъл че вреди на продуктивността ми, е и полезно, защото най добрите ми идеи идват в тези моменти когато не ги очаквам.

Както всяка друга зависимост, тези могат да бъдат овладени със строга дисциплина, но както споменах в предишния пост, това не е моята цел. За целта ще използвам само малко дисциплина за да намаля зависимостта ми от тях.

В крайна сметка в началото ще е трудно да се концентрирам за дълго време, но ако погледнем логически на нещата, ако прекарам достатъчно дълго време в концентрирано състояние, мозакът ми ще привикне и няма да е толкова проблемно, в същото време ще привикне и на по малки "дози" прокрастинация, но напълно достатъчни за да балансират деня ми.

Да погледнем например следния сценарии: докато си сърфирам ми хрумва идея, и първата ми работа е да си я запиша, за да я свърша по късно, след като свърша другите неща на дългия ми списък, който не чета. Ако идеята е много интересна, може да я започна още на момента, но обикновено със започването, firefox остава отворен и си сърфирам паралелно, като прескачам от едната на другата задача. Ако свърша нещо, обикновено сейвам за да довърша по късно, и обикновено не отварям отново задачата на същия ден. Идеята е сега да мога да стартирам дадена задача и да мога да работя само върху нея за определен интервал от време. Това ще стане чрез изключване на нета и колонките ми. Въпреки че е груб хак, този трик би трябвало да свърши работа(всички тези постове са написани за 3 часа прекарани без нет).

Макар и да е трудно, това има ефект и помага. Определено изпитвам нуждата да си отворя браузарът, или най малкото да се разходя из стаята докато слушам музика, но не бива да се разконцентрирам, и за това се напъвам да изкарам още малко. Въпросът е обаче, кога ще си изключвам кабела? Очевидно е че много често просто ще ме домързи да го правя, но се надявам с времето да няма нужда от това. Последните 3 часа не бяха толкова зле, и съм сигурен че си заслужих следващите 4 часа уеб комикси(завърших това в 23ч).

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 3

Днес ще направя малко анализ на сегашното ми поведение:

От първия пост:

"Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. В даскало тъпея 7 часа, защото уча английски, литература и история от 12 години и малко ми омръзна(особено английския). След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D. "

За мен е ясно че най много време губя във сърфирането и слушането на музика по цял ден. На второ място са игрите които играя. Общо взето ето как изглежда рамката на деня ми:

9ч. ставам
между 9ч и 12ч имам 3 свободни часа, част от които губя.
Между 12ч и 19ч имам 7 часа в даскало(или на път от и към даскало) в които не правя нищо полезно.
От 19ч до 3ч сутринта имам 8 часа, които могат да се използват пълноценно.

Да дефинираме ясно проблемът, имайки предвид данните. Трите часа сутринта са почти безполезни, защото ги използвам за закуска(понякога и обяд) и други приготовления за даскало, а и дори да бяха напълно свободни, са прекалено малък интервал за сериозна работа.

Времето прекарано в даскало е загубено, въпреки че си нося книги и други материали с които да се занимавам по време на някой от по скучните часове, в този период просто продуктивността ми е ограничена. За сметка на това там ми идват добри идеи, за това си нося тефтерче за да ги записвам.

Вечерта е интересното време. Това време има потенциал.

След дълги размишления, осъзнах проблемът ми в неговата цялост. Имам проблем с концентрацията. Години на използване на Интернет и преди това години на гледане на телевизия са оптимизирали мозъкът ми за бързото сортиране на информация. Моето желание е просто да мога да седна и да върша нещо полезно с часове наред, без да почувствам нужда да проверя имейла ми, или да прегледам новините. Това което НЕ искам е да се боря с прокрастинацията ми. Въпреки че съм пристрастен към интернета, не искам да се боря, просто искам да се фокусирам по добре върху нещата които искам да правя. Искам да мога да седна и да чета книга, и да прочета повече от 10 страници на веднъж, искам да седна и да почна да пиша код, без да отварям firefox за да се разсейвам, искам да седна и да напиша някой блог пост, без да се боря със нуждата ми да си губя времето.

Имам нужда от прокрастинацията, за да върша работата си. Имам нужда да си губя времето и съзнанието ми да се лута безцелно на посоки. Тази хаотичност ми дава много идеи, някой от тях добри. Ако не бях мързелив, много от идеите ми нямаше да ги има. Тази хаотичност е определяща за личността ми. Но искам и да мога да върша работа. Както се казва на английски: "Get shit done".


Утре ще напиша разсъжденията относно възможните решения на проблема. Въпреки че вече го написах още вторник, може и да го пренапиша още веднъж за утре, или просто да го удължа.

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 2

Втора част, днес ще говоря за двата вида задачи с които се сблъсквам.

Дребните задачи:

Съществуват 2 вида задачи, малки и бързи, и големи и трудни. Малките и бързи обикновено стават за няколко часа и не изискват много концентрация(както разказът ми от предишния пост). Големите и трудни изискват много време и концентрация.

Имам много такива "дребни задачи", които трябва да свърша. Те се трупат, и аз все отлагам, или разтягам тяхното извършване във времето, мислейки си "поне съм ги започнал, не е като да не правя нищо". Да ама аз наистина не правя нищо.

To-do списъци:

Тези неща не са особено полезни. Имат и своите положителни и отрицателни страни. Да речем че имате един куп неща за правене и ги компилирате в удобен To-do списък, тези задачи могат да бъдат или бързи и лесни, т.е. Можете да минете през списъкът за няколко часа или по малко, например "изхвърли боклука", или могат да бъдат съставени от няколко ясни и големи задачи, като например задача от типа на "Реши проблема си с прокрастинацията. По мое мнение този тип списъци биха били удобни за краткосрочни и малки задачи, но не особено полезни при големите, причината е че ако имате големи цели, е добра идея да имате и гъвкавост, докато дребните задачи можете да решите бързо, само ви трябва малко мотивация. Проблемът с тези малки списъци е че те никога не остават празни.Прокрастинация-2

Вероятно свойството на тези задачи, да се натрупват, е причина да не са толкова приятни за вършене. Когато трябва да измиеш чиниите, желанието ти да не го направиш е достатъчно слабо че да може да го игнорираш, но когато трябва да измиеш чиниите и да изхвърлиш боклука, и още един куп други неща, желанието ти да решиш всички тези проблеми един по един намалява. Ето защо колкото по дълъг е списъкът, толкова по гадно е изпълнението му, и шишетата се натрупват(в момента са 18 празни бутилки в стаята ми).

Всеки сам за себе си може да открие някакъв трик с който да се накара да премине през неговия списък. В по-нататъшен пост ще коментирам начините за борба с тези проблеми, които работят при мен.

Големи и трудни задачи:

В миналия пост коментирах дребните и досадни задачи, които просто трябва да свършите. Хубавото при мен е че те са малко, и могат да се свършат бързо, въпрос е само на малко дисциплина. За сметка на това обаче, списъкът ми с големи задачи е огромен. В него има задачи от естеството на "Прочети книга X", "Напиши дълго есе за прокрастинацията","Спри глобалното затопляне","Спаси косатките от изчезване" и др. Този списък е доста по труден, не просто заради трудността на задачите, проблемът идва от това да започнеш, и да продължиш да правиш нещо за дълги периоди от време(повече от няколко часа). Такава дейност е програмирането, и до сега не съм седял пред редактора повече от 2 часа без да отворя файърфокс и да си пусна youtube. Очевидно е че имам проблем с концентрацията за дълъг период от време, именно това се опитвам да реша, двата проблема са А)"Започни да работиш" и Б)"Продължи да работиш", вече C)"Завърши проекта" е нещо което я стане, я не. Понякога е дори по добре да не завършите нещо, и просто да убиете проекта, понякога е по добре и просто да не започвате нещо. За тази гъвкавост говорех, когато казах че To-do списъците не са особено полезни за подобен род задачи. За сметка на това обаче, можете да ги използвате за вътрешна организация на проекта. Един от най често срещаните съвети при проблемна прокрастинация сред програмистите е просто да разделиш проблема на малки под-проблеми, които да може да свършиш бързо и един по един, както правиш с дребните задачи. Това не е подходящо за всякакъв вид дейности, но е един трик повече в арсенала ви против прокрастинацията.


Очаквайте утре(евентуално) анализ на сегашния ми начин на работа, и разсъждения върху недостатъците му.

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 1

Въведение


Прокрастинация означава вършене на някаква незначителна дейност, или отлагане извършването на някаква друга дейност. Да речем ако четеш този блог, вместо да учиш за утрешния тест, това е прокрастинация. Поул Греам(да, той е писал за всичко) е написал страхотно есе(дори 2) на темата. Good and bad procrastination и Disconecting distraction. Той определя 2 вида прокрастинация добра и лоша. Лошата е ясна, имаш важна работа, но вместо това не вършиш нищо, или вършиш нещо не особено полезно(като да четеш блога ми например). Полезната прокрастинация е когато вършиш нещо важно, но игнорираш други по маловажни неща, които трябва да се свършат, например работиш върху нещо(тъй като това е програмистки блог, да речем че е програма) и си толкова фокусиран, че не си се бръснал от седмици, купчината с чинии в стаята ти расте и имаш 20 бутилки от кола на шкафа ти, чакащи те да ги изхвърлиш. Поул твърди че вместо да се борим с прокрастинацията, по добра идея е да максимизираме добрата прокрастинация, и да минимизираме лошата.

В тази серия от постове, ще разсъждавам по темата. Постовете представляват разделено на части есе. Причината поради която е разделено е че ако сте прокрастинатори, най вероятно няма да го прочетете цялото.


Основно описание на проблема:


Самия аз съм ужасен прокрастинатор. Дори мисля че съм блогвал за това. Малко самооргранизация би трябвало да реши проблема, да ама не. Проблемът има дълбок психологически корен, и не винаги е проблем, понякога е ефективна защита против вършенето на ненужни неща.

Отне ми 2 месеца да си подам документите за шофьорската книжка. 3 седмици се мотах докато отида да се запиша на курс в БЧК за първа помощ, после 1 седмица чаках, после 1 седмица ме домързя да си потърся дипломата от 9-ти клас, после още толкова отлагах медицински преглед и накрая 2 седмици се чудих кога ще ми е удобно да отида да си подам документите. Разбира се много обичам да вися по гишетата и да се занимавам с българската бюрокрация, и явно заради това подсъзнанието ми(в някой случаи и съзнанието) отлагаше целия процес.


Ето как минава денят ми:


Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата, отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D.

Това е общо взето описанието на проблема. Утре(или ако ме домързи, в други ден) очаквайте следващия пост, в който ще говоря за дребните и скучни задачи.

Маймунизаторски скрипт

Един приятел ме помоли да напиша програма която да превежда кирилица на език от рисунки, като за всяка буква има съответната рисунка. Понеже още не ми е дал самите рисунки и другите детайли които ми трябват, не мога да започна работа. Но понеже нямах какво да правя начатках този бърз скрипт, написан на python3.0, защото имах проблем с unicode-а при 2.5, поради unicode проблеми, все още не мога да си инсталирам и python2.6, но все тая. Ето скрипта, който превръща кирилица в латиница:

#!/usr/bin/env python
import sys

letters={
        "а":"a","б":"b","в":"v","г":"g","д":"d","е":"e","ж":"j","з":"z",
        "и":"i","й":"i","к":"k","л":"l","м":"m","н":"n","о":"o","п":"p",
        "р":"r","с":"s","т":"t","у":"u","ф":"f","х":"h","ц":"c","ч":"ch",
        "ш":"sh","щ":"sht","ъ":"a","ь":"","ю":"ju","я":"ja","А":"A",
        "Б":"B","В":"V","Г":"G","Д":"D","Е":"E","Ж":"J","З":"Z","И":"I",
        "Й":"J","К":"K","Л":"L","М":"M","Н":"N","О":"O","П":"P","Р":"R",
        "С":"S","Т":"T","У":"U","Ф":"F","Х":"H","Ц":"C","Ч":"Ch","Ш":"Sh",
        "Щ":"Sht","Ъ":"A","Ь":"","Ю":"Ju","Я":"Ja"}

def parse(inp):
    inp.split(" ")
    for word in inp:
        yield word

def translate(word):
    newd=""
    for char in word:
        if char in letters.keys():
            newd=newd+letters[char]
        else:
            newd=newd+char
    return newd

def main():
    inp=open(sys.argv[1])
    output=''
    for x in [translate(word) for word in parse(inp.read())]:
        output+=x
    print(output)

if __name__=="__main__":
    main()

А що се отнася до програмата която трябва да се занимава с изображенията, най вероятно ще използвам PIL, проблемът е че PIL още няма потдръжка за python3.0 и за това ще трябва или да разбера от къде ми идва проблема с уникода при 2.5 или да търся начин да хакна горния скрипт, така че да вика python2.5 и да му подава латинизирания текст, така че да може да се направят изображенията. С други думи преебан съм.

Как използвам линукс?

Попадайки на тази интересна статия How I Use My Mac и отговорът към нея How I Use My Dell реших да напиша нещо подобно, но понеже нямам лаптоп от известна марка(все още, аз съм от dell феновете) реших да пиша за линукс десктопа ми.

ХАРДУЕР

Машината ми е прилична intel pentium 4 3.4 Ghz клокнат до 3.6, 1gb рам и една доста скапана видео карта, която трябва да сменя скоро(nvidia 7300 LE). Мониторът е 17 инчов LG и ми е малък вече, трябва да си взема нещо с по голям цолаж. Когато си го взех беше доста мощен, но така е, след две години ще мога да го разменя за зарядно за телефон и ще мога да се фукам че съм направил супер зделка.

ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА

Kubuntu 8.04, 8.10 се оказа доста бъгаво, за това се върнах към доброто старо KDE3 и hardy heron. ще чакаме 9.04.

БЕКЪП

Повечето от по важните ми неща са текстови файлове и музика. Музиката ми е на отделен партишън, защото е трудно да я възтановяваш от дискове(40 гб), текстовите файлове ги съхранявам със една програма на име dropbox. Тази програма създава една папка dropbox и я синхронизира между онлайн папката ви(2гб) и другите ви машини свързани с акаунта ви. Доста е удобно за бекъп на малки файлове, използвам го и за прехвърляне на файлове от уйндолс на линукс без да трябва да маунтвам линукс партишъните ми под уйндолс, защото съм патил от това. Линукс версията е просто nautilus плъг-ин, което означава че трябваше да го инсталирам(ъх гаден gnome интерфейс), но не е проблем, ако можете да толерирате gnome библиотеките които трябва да се инсталират със тая програма. Хубавото е че поне интерфейса и е open source така че някой някой ден ще може да направи KDE версия.

ДЕСКТОП

ето скрииншот:



Първото което виждате е УОУпейпъра Debian разбира се, нищо че ползвам кубунту, дебиян е върхът. А и този уоупейпър е як защото е светъл и както виждате долния ми панел е прозрачен, и ако фона беше тъмен нямаше да мога да чета имената на прозорците. Също така използвам иконите crystal project и са едни от най красивите които съм виждал.

Виждате че имам 8 десктопа от които използвам само 4-6 макс, това е така защото ако имах 6 редовете нямаше да са в пропорция 1 към 2 и нямаше да е толкова красиво :D Самия ми панел както казах е прозрачен и е с размери 90% от широчината на екрана и е висок 40 пиксела, което е по малко от настройките на кубунту, не обичам да пилея вертикално пространстро(па дори и 14 пиксела).

Софтуер. Освен Firefox, amarok, ktorrent, kaffeine и okular май не ползвам други десктоп програми, повечето ми работа е във firefox, okular и в конзолата.

ТЕРМИНАЛ

В конзолата използвам най вече vim и python интерпретатора, за python няма да говоря, но ето vimrc файла ми:

"spaces when tab is pressed:
set expandtab
" do not break lines when line lenght increases
set textwidth=0
" user 4 spaces to represent a tab
set tabstop=4
set softtabstop=4
" number of space to use for auto indent
" you can use >> or << keys to indent current 
" line or selection
" in normal mode.
set shiftwidth=4
" Copy indent from current line when starting 
" a new line.
set autoindent
" makes backspace key more powerful.
set backspace=indent,eol,start
" shows the match while typing
set incsearch
" case insensitive search
set ignorecase
" show line and column number
set ruler
" show some autocomplete options in status bar
set wildmenu
"show line numbers
set number
" share clipboard with windows clipboard
set clipboard+=unnamed
" minibufexplorer settings:j
let g:miniBufExplMapWindowNavArrows = 1
let g:miniBufExplMapCTabSwitchWindows = 1

"autoread chaneged files (me)
set autoread
set background=dark
colorscheme torte
syntax on

"indent plugin
filetype indent on " load indent.vim

" this turns on hlsearch, but clears the 
" highlighting when Enter is hit
" show a menu of matches when doing completion
set wildmenu 
" highlight the current search pattern
set hlsearch 
" shows the current filename and path 
" in the term title.
set title 
" in normal mode enter clears search highlight
nnoremap  :nohlsearch 
if version >= 700
    "set cusorline " highlight the line with the cursor
    set numberwidth=4 " width of line numbers
endif

Ето и скриин:



Това е за сега Thththats all folks!

Спрете IE6

Може би се досещате от характера на постовете ми че не съм особен фен на microsoft, въпреки това вече преминах през вманиачените си "анти" тинейджърски години и съм доста по толерантен, що се отнася до потребителските технологии. В последните години Майкрософт загубиха много от властта си, благодарение на уеб технологиите и нарастващата популярност на ubuntu и MacOSX. Но все още живеем в сянката на Internet Explorer 6. Причината е че браузърът е една от най важните програми в днешно време, но много хора още използват остарелия IE6, а той е на 7 години! Точно така, 7 годишна дупка между интернетът за който е създаден и интернетът който е днес. Преди 7 години Майкрософт бяха всевишни и можеха да си позволят да пробутат продукт като IE6, защото те диктуваха правилата, днес технологичния свят е много по децентрализиран и е пълно с алтернативи на всичко, но защо IE6 още съществува? Две причини:

1)Потребителите не го ъпдейтват. Не бихме могли да им се сърдим, по скоро трябва да ги съжаляваме. Тези хора се свързват проблемите си със сигурността със факта че използват остаряла технология. Те не са длъжни да разбират това, те са просто хора, невежи, но хора със живот. Ако не виждат полза, няма да ъпдейтнат браузърът си до 7-ма версия, и със сигурност няма да си го сменят със някой по добър. Това е подхранено и от провала на Виста, тази операционна система може да не е много по добра от ХП, но поне идва със IE7, което си е напредък.

2)Сайтовете го поддържат. Това също е разбираемо, защото ако не го поддържат, губят много потребители и съответно приходи. Радвам се че 60% от посетителите на този блог ползват firefox и само 25% IE, от тези 25, половината са със IE6, което е доста малко, но ако сайта ви има милиони посетители, ситуацията е различна, това са хиляди изгубени потребители, а като добавим и факта че блога ми не привлича толкова много типични IE6 потребители, за един комерсиален сайт ситуацията е съвсем различна.

Това е неспирен цикъл, от една страна потребителите няма да сменят браузърът си без причина, от друга страна сайтовете няма да им я дадат, защото те самите губят, въпреки че поддръжката на IE6 вероятно им струва доста усилия, особено ако използват доста от по модерните уеб технологии.

Опит да намерят решение на този проблем правят хората зад проекта Stop IE6. Сайтът се опитва да образова хората относно нуждата да ъпгрейднат браузърът си. За дизайнерите на сайтове също така са предоставени 2 скрипта с които могат да "накарат" потребителите на IE6 да преминат на IE7 или 8 или дори още по добре, на някой от алтернативните браузъри. Единия е толерантен и изкарва съобщение, което може да се игнорира, а другия е безмилостен и блокира достъпът на тези потребители с Интернет експлорер с версия под 7.

Всъщност забравих да спомена една причина поради която много потребители ползват IE6: нямат избор. В повечето училища инсталирането на софтуер е невъзможно и единствения браузър е IE6, същото се отнася за много офис машини, така че не бива да подхождаме едностранчиво към проблемите в технологията, те почти никога не са толкова прости.

Beginning Unix Ревю

Вече 3-ти ден чета Beginning Unix (Programmer to Programmer). Преминах през по голямата част на книгата, но прескачах на местата които не ми се струваха толкова интересни. Такива места бяха например главите посветени на редактора Vi и на perl(От Vi разбирам, а perl ще науча някой друг път).

Това което ме впечатли е че във скромния обем от 450 страници са събрани толкова много неща. Ето съкратен списък на нещата които покрива книгата(някой по подробно, други по постно):

Основите, това само прегледах на бързо, защото имам достатъчно опит с Linux, пропуснах също и главата със историята на уникс и различните му варианти.

Обясняват се потребителите и групите, както и управлението им

Подробно се обяснява за файловата система, навигацията в нея, както и поддръжката и. Тази глава е доста обширна и полезна.

Обяснение на някой от по сложните команди.

редактиране с Vi, това го пропуснах.

Регулярни изрази, sed и awk това го преминах на бързо, имам отделна книга от която ще уча регулярни изрази, а sed и awk ми се струват интересни инструменти, но няма да се занимавам за сега да се задълбочавам.

Управление на процеси и задачи.

Следва глава посветена на изпълнението на задачи в определено време.

Глава посветена на сигурността

Две глави посветени на shell скриптове(точно стигнах до тях, не съм чел на татък).

Следват една глава за системните log-ове, и една за мрежовите способности на уникс

Следва една солидна глава посветена на perl, няма да я чета, но имам чувството че ще ми се наложи да науча този език някой ден.

Следващата глава е за правене на back-up-и и една глава за инсталирането на програми от сорс, и двете неща знам как да правя, но може да ги прегледам, останалите две глави са за потребителите на mac OS 9 и Windows, идеята е да им покаже как да минат на уникс(mac os X в първия случай). Няма да чета.

Това означава че трябва само да прочета главите посветени на shell скриптовете и съм готов с тази прилична книга. Както виждате, тази обширна гама от теми които книгата съдържа и дават доста точки, въпреки че е предназначена за начинаещи, е добра и за хора с малко повече опит(като мен).

Първата книга която реших да прочета в петък беше linux bible, но тя след като преминах през съдържанието се оказа че повечето от главите са инструкции за инсталиране на различните дистрибуции, вероятно е полезна ако сте напълно начинаещ и се чудите как да започнете. Следващата книга която смятам да погълна е The Debian System: Concepts and Techniques. Все още не знам кога ще ми остане пак време, както стана този уйкенд, но се надявам да намеря такова.

Rootless root

Може и да знаете за тази колекция от Unix притчи, но ако не я знаете, прочетете тази, и ако имате време, прочетете и другите.

Имам чувството че познанията ми по Unix са наистина повърхностни и че имам нужда наистина да овладея тази система. За целта ще се отдам на медитация, четене и писане на shell скриптове(най вероятно на python и bash). Ето какво знам да правя под Linux:

1. Имам средни познания по Vim.

2. Когато кубунту си ъпдейтне ядрото прекалено много пъти, знам как да редактирам menu.lst файла ми, за да не ми се налага да избирам между десет ядра, когато grub boot-не.

3. Знам как да се ориентирам във файловата система със cd,ls и други команди

4. Знам как да си настроя клавиатурата от xorg.conf, така че да използвам dvorak и bg вместо us.

5. Най важното е че знам как да използвам man командата :D

Знам и още куп други неща, но това вече са отделни програми(apt,htop и др.) Това е общо взето минимума който трябва да се знае за да има един човек право да стои неизбръснат повече от 1 седмица, ако стоиш така с брадата си, без да знаеш повече, не я заслужаваш и трябва да се избръснеш(unix 1337-неса се измерва по брадата :D). Това е и една от причините поради които заминавам за планината с няколко Unix книги и едно Arch CD(не че не съм инсталирал Arch и преди, но не съм го овладял). Както казва негъра, който сега управлява половината свят "It's Time for chage".

PS. Всъщност истинската причина да стана монах е че не се сещам за интересни python проекти които да кодирам, и след медитация открих че причината е че нямам особено големи проблеми, които да трябва да реша, но ако си задълбоча познанията, най вероятно ще се натъкна на нещо което да трябва да автоматизирам със някой скрипт, това е мястото където ще мога да приложа "теоретичното" си познание по програмиране.Това и желанието ми да стоя неизбръснат :D


PS2(уоу). Защо шибания python2.6 не иска да се компилира на шибаното кубунту!!!!

Ъпдейт относно туториъла(отново)

За съжаление загубих черновата на втората част от туториъла ми за python(да, и бекъпа е загубен), за щастие обаче всичкия код е запазен, следователно не всичко е загубено. Смятам да сменя стратегията. Тъй като така и така трябва да почвам от начало, ще публикувам всяка част като блог пост(както правих с първата част). Така ще си осигуря материал за писане за следващите няколко седмици, също така имам възможност да напиша още код и самия аз да поекспериментирам със turtle модула.

Наистина мързелът ме е налегнал напоследък, но мисля че се оправям. Днес си изчистих стаята, което говори че има надежда да свърша този туториъл някога. Блог постовете ще бъдат редактирани, но не толкова мощно колкото черновата на първата част, но няма и да са толкова сурови както оригиналните постове за python(тези пълни с грешки и тъпи изцепки от моя страна).

Други новости около мен, които бих написал в twitter, но ме мързи са:

Зарибих се да играя шах, супер слаб съм, но се уча.

Почнах малко тренировки, когато имам време бягам, лицеви преди лягане и други упражнения, компа изтощава и имаш нужда от малко тонус, всичко освен бягането е в домашни условия.

Даскалото си е все така скука, но имам най високата оценка по математика от целия клас, на последното контролно: 4.50 :D супер много, но повечето други хора имат 2-ки и 3-ки, а само аз имам едно гордо 5 в дневника, имам уча повече по математика.

Това е за сега.

Публикуваха един от постовете ми в новия Home Linux

Вчера излезе новия брой на Home Linux. Статията ми диктатурата в опън сорса е на 5-та страница, отделени са и 3. Искам да благодаря на хората които правят този проект, въпреки че сте пълни аматьори в сферата на публицистиката, си личи че се кефите на проекта си. Обаче се надявам следващия път да има повече материали, сериозно момчета, този брой сте си го изсмукали из пръстите. Стига съм се фукал с това че са ме публикували някъде.

In other news, изминалата седмица беше доста напрегната в даскало и нямах особено време да се занимавам със някой от проектите си, ще видя до къде ще мога да ги докарам и ще ви държа в течение.

Това е за сега от мен, както вероятно сте забелязали, изминалия месец имах доста малко публикации, надявам се сега да има повече. Ако остане време, довечера ще поста нещо, което може да ви се стори интересно.