Дребните задачи:
Съществуват 2 вида задачи, малки и бързи, и големи и трудни. Малките и бързи обикновено стават за няколко часа и не изискват много концентрация(както разказът ми от предишния пост). Големите и трудни изискват много време и концентрация.
Имам много такива "дребни задачи", които трябва да свърша. Те се трупат, и аз все отлагам, или разтягам тяхното извършване във времето, мислейки си "поне съм ги започнал, не е като да не правя нищо". Да ама аз наистина не правя нищо.
To-do списъци:
Тези неща не са особено полезни. Имат и своите положителни и отрицателни страни. Да речем че имате един куп неща за правене и ги компилирате в удобен To-do списък, тези задачи могат да бъдат или бързи и лесни, т.е. Можете да минете през списъкът за няколко часа или по малко, например "изхвърли боклука", или могат да бъдат съставени от няколко ясни и големи задачи, като например задача от типа на "Реши проблема си с прокрастинацията. По мое мнение този тип списъци биха били удобни за краткосрочни и малки задачи, но не особено полезни при големите, причината е че ако имате големи цели, е добра идея да имате и гъвкавост, докато дребните задачи можете да решите бързо, само ви трябва малко мотивация. Проблемът с тези малки списъци е че те никога не остават празни.Прокрастинация-2
Вероятно свойството на тези задачи, да се натрупват, е причина да не са толкова приятни за вършене. Когато трябва да измиеш чиниите, желанието ти да не го направиш е достатъчно слабо че да може да го игнорираш, но когато трябва да измиеш чиниите и да изхвърлиш боклука, и още един куп други неща, желанието ти да решиш всички тези проблеми един по един намалява. Ето защо колкото по дълъг е списъкът, толкова по гадно е изпълнението му, и шишетата се натрупват(в момента са 18 празни бутилки в стаята ми).
Всеки сам за себе си може да открие някакъв трик с който да се накара да премине през неговия списък. В по-нататъшен пост ще коментирам начините за борба с тези проблеми, които работят при мен.
Големи и трудни задачи:
В миналия пост коментирах дребните и досадни задачи, които просто трябва да свършите. Хубавото при мен е че те са малко, и могат да се свършат бързо, въпрос е само на малко дисциплина. За сметка на това обаче, списъкът ми с големи задачи е огромен. В него има задачи от естеството на "Прочети книга X", "Напиши дълго есе за прокрастинацията","Спри глобалното затопляне","Спаси косатките от изчезване" и др. Този списък е доста по труден, не просто заради трудността на задачите, проблемът идва от това да започнеш, и да продължиш да правиш нещо за дълги периоди от време(повече от няколко часа). Такава дейност е програмирането, и до сега не съм седял пред редактора повече от 2 часа без да отворя файърфокс и да си пусна youtube. Очевидно е че имам проблем с концентрацията за дълъг период от време, именно това се опитвам да реша, двата проблема са А)"Започни да работиш" и Б)"Продължи да работиш", вече C)"Завърши проекта" е нещо което я стане, я не. Понякога е дори по добре да не завършите нещо, и просто да убиете проекта, понякога е по добре и просто да не започвате нещо. За тази гъвкавост говорех, когато казах че To-do списъците не са особено полезни за подобен род задачи. За сметка на това обаче, можете да ги използвате за вътрешна организация на проекта. Един от най често срещаните съвети при проблемна прокрастинация сред програмистите е просто да разделиш проблема на малки под-проблеми, които да може да свършиш бързо и един по един, както правиш с дребните задачи. Това не е подходящо за всякакъв вид дейности, но е един трик повече в арсенала ви против прокрастинацията.
Очаквайте утре(евентуално) анализ на сегашния ми начин на работа, и разсъждения върху недостатъците му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар