30 август 2008

Сайтовете за социални новини

Днес с помощта на великия голям брат Гугъл и неговия прекрасен инструмент Google Analytics видях че около 11% от трафикът към блога ми(да имам десетки хора които ме четат всеки ден) идва от сайта http://svejo.net. Проверих сайта и видях че това е Digg клонинг. Видях също така че е написан на Ruby on Rails. Хората които го правят със сигурност разбират от програмиране, сайтът е конструиран прилично, и изглежда имат успех. Разбира се аз едва ли ще ползвам тяхната услуга. Имам доста специфични изисквания към моите новинарски сайтове. Не ползвам Digg, и едва ли ще ползвам svejo.net поради една единствена причина: Съдържанието им! Аз съм прекалено Nerdcore Geeksta и повечето съдържание в тези сайтове е чист шум в моите очи(това има потенциала на култова фраза). Ето какво има на първата страница на svejo.net в този момент:

Сама няма да се оближе

Палави саудистки жени (14 снимки)

Феномен в Китай, откриха котка с крила


Това бяха просто по абсурдните имена на статии :D Аз съм техничар, имам нужда от технически новини, влизам в поддиректорията технологии:

Стоп на перверзните снимки с новия 3G iPhone


Телевизор-аквариум

Това за iPhone-а го знаех от мнооого отдавна, а това за телевизора аквариум не ме интересува особено, не гледам телевизия, и не харесвам риби, предпочитам влечуги. Общо взето нищо интересно, няколко новини за google и apple и нищо особено, което да ме заинтригува. На помощ идва reddit.com . Като идея е сщия, имате сайт в който хората постват линкове и ги гласуват на долу и на горе. Хората ги коментират и т.н. Какво е различното? В reddit също има абсурдни и тъпи статии, скучни политически новини и други неща които не ме интересуват, защото съм прекалено задръстен, ето какво обаче мога да правя с reddit, мога да си къстомизирам началната страница, да показва само новини от интересни sub-reddit-и като такива специализирани с определена технология или език, или такива за програмиране и технологии като цяло. Аз най вече си прекарвам времето в programming.reddit.com и python.reddit.com Новините са интересни и много, за разлика от голямото количество скучни и неорганизирани технологични новини в svejo.net, за digg не знам, но там не влизам. Reddit не е перфектен, има проблем със спама в коментарите, проблем с който slashdot и digg са известни, проблемът на редит е примерно в някоя статия за програмиране някой ще каже:

In Soviet Russia Meta-programing lisps you

и някой ще отговори

In Lisp Russia Meta-programming soviets you

и така докато не свършат комбинациите, когато се добавят нови думи и т.н. Не веднъж съм виждал такива поредици от простотии. Непоносимо е, и за това рядко чета коментарите в reddit.

Доста по приятно място за прекарване на свободното време е Hacker News. Сайтът създаден от небезизвестния предприемач, лисп хакер и есеист Paul Graham. Създателя на фирмата за seed инвестиции в млади уеб компании Y combinator, автор на 2 книги за Lisp и създател на един нов диалект на езика създава невероятния хакерски форум hacker news специално за хора които се интересуват от технологии и IT бизнес, всичко от нови езици и библиотеки, до новини за инвестиции и проекти. Сайтът има много прост дизайн, толкова прост, че чак е красив. Работи много просто, ако искаш да пуснеш линк към блог или статия или сайт го правиш, и хората го виждат и гласуват, коментират и т.н. Ако искаш да започнеш дискусия просто оставяш полето с линка празно и пишеш коментар. Системата за оценяване е много проста, ако имаш над 25 карма точки може да гласуваш и на долу мненията на съфорумците ти, ако спамят или ако не ги харесваш :D Те се движат на долу и избледняват. Ако харесваш някое мнение го гласуваш на горе и то излиза на пред. Простата идея на digg и reddit в този сайт е изпълнена перфектно, за сега нивото на коментарите е много високо. Поради причината че сайта е написан на Lisp от олд скуул Lisp програмист с две дебели книги в резюмето си, спамът е доста рядък. Paul Graham е създател на доста интересна технология за филтриране на спам, базирана на изкуствен интелект, в сайта му има есета на темата. Сайтът е достатъчно умен да филтрира повечето спам, а каквото не се филтрира бива изтрито от модератори, или гласувано на долу. Тайната на успехът на този сайт освен технологична е и културна. Като се концентрира най вече върху по хардкор технологичните си потребители, и не допуска политически или други тъпи новини, сайтът се пази от мейнстрийм влиянието и проблемите с масовия спам. Въпреки това сайтът не е елитарен, просто ако си 14 годишно спамерче в този сайт няма да и ти е интересно, както в digg или reddit, там не се допускат тежки огнени битки, въпреки че се случват интелигентни дискусии, които понякога прекаляват с остротата си. Сайтът не е Startup както digg, reddit или svejo.net, т.е. не му трябва да прави пари, за това може да си позволи да е скучен за масовия потребител на интернета, той е за програмисти и хора които си изкарват хляба с това, не за хора които си губят времето в блогосферата(като мен :D)

Ако някой от авторите на svejo.net или хората пряко свързани с неговата разработка четат това, продължавайте добрата работа. България има нужда от повече готини проекти и start-up-и, и ако искате да подобрите сайта си, така че да е по привлекателен за нас елитарните копеленца програмистите, погрижете се качеството на съдържанието ви в отделните категории да е по високо, поучете се от конкурентите си :D И благодаря за 15-те човека трафик. Нищо че bounce rate-а е 100% :D

29 август 2008

Адът на училищната математика

Почти сме септември, това означава че имам не повече от 2 седмици свобода. 12-ти клас, ужас. За 12-та поредна година ще трябва да стоя затворен в една стая по 6-7 часа на ден, с почивки на всеки 40 минути, в които ще имам право да ям и да ходя до кенефа, в останалото време нямам право на никакви други действия освен да слушам и изпълнявам заповеди. Имам книга в която се записва прогресът ми, и се отбелязват проблемите с поведението ми, в нея се записват оценките, не толкова на знанието ми, колкото на умението да изкарвам добри оценки(умението да хаквам тестове и да преписвам, в което съм майстор). В тази книжка също така има списък с правата и задълженията ми. Много напомня описанието на затвор нали? Аз съм природно любопитен, на практика и да се мъчите е можете да ме спрете да уча, това е основната функция на мозъкът ми. Даскалото се опитва да ми помогне със моят поход към знанието, но за жалост това е по скоро страничен ефект от нуждата да държиш хлапетата далеч от улицата цял ден докато родителите им са на работа. Обучението им в псевдо-полезни дисциплини с средно-ефективни методики е само страничен ефект, не може да ги държите затворени цял ден без да правят нищо нали? За да изпълнява задълженията си едновременно да държи учениците под контрол и да ги образова до някъква прилична степен, колкото да могат да функционират в обществото, образователната система използва едно много древно зло- администрация! Много голяма част от администрацията в нашата държава(а и в повечето други държави в които има администрация) е създадена само и единствено да потдържа другата администрация. В училищните власти положението е същото, има много голямо количество документи които са там само за да контролират истински нужната администрация. Това се отразява на учебния процес. Цялата система е структурирана като прогресивен процес в който се вкарват деца, и се изкарват образовани млади хора. Ето проблемът, системата е създадена с презумцията че процесът на учене е следния:

Учителя предава знанието, учениците приемат знанието в различни степени, тестовете филтрират успелите да научат, от неуспелите, успелите продължават, неуспелите повтарят.

Колко голяма част от този процес който описах горе не е пряко свързан с процесът на ученето, умствения процес на усвояването на теоретичен и практичен материал? " учениците приемат знанието в различни степени" е единствената част която е пряко свързана с този процес. Останалото е администрация и формалност. Теоретично горния процес работи приемливо добре, имаме определен брой успели ученици които са природно умни и след образователния процес са и културно богати и способни членове на обществото. Ето проблемът: хората като мен. Аз не съм особено добър в помненето, забравян неща които не са жизненоважни, или не са ми достатъчно интересни. НЕ обичам да се занимавам с едно и също нещо повее от половин час, освен ако не е нещо наистина интересно, което изисква продължително внимание(като програмирането) и дори тогава не седя 6 часа с ръце на клавиатурата пишейки код, а се разхождам, отивам да хапна и си подрямвам за да ми поработи подсъзнанието. Също така не обичам да правя излишни дейности, не обичам да се занимавам с формалности и администрация, и не обичам други хора да ме съдят и оценяват, не обичам да ми се заповядва, не обичам да седя на едно място продължително време, изморяващо е, имам нужда ад се разтъпча на всеки 20-тина минути, да подишам въздух, или да си взема нещо за пиене. Човек като мен способен ли е да извлече максимална полза от образователната ни система? НЕ! Група Нови Цветя(първата българска пънк група, сформирана през далечната 79-та) имат една песен дресировка, част от чийто текст ще цитирам:

дресираха ме в къщи, в детската градина,
в даскалото цели 11 години,
не можех да решавам правилно задачите,
шестици получават само натегачите.

Ето за кого е създадена системата, за хора които се натискат за да работят за системата, за да минеш системата не ти трябват знания, а умения да минаваш системата. Това е слабото място на която и да е образователна система на света, която официално копира този модел на европейско образование(този с класните стаи и учителите). За хора като мен далеч по ефективен модел на образование е самостоятелната инициатива. Не обичам да уча ненужни детайли, за това не ги уча, а ги записвам докато ми потрябват, вместо това се уча да анализирам тази информация, без да трябва да я знам на изуст, уча се да я прилагам, и да си вадя изводи, да я комбиниам с различин методи които усвоявам. Не харесвам да върша ненужни неща, за това използвам инструменти за автоматизацията им, най вече компютърът ми. Не обичам да действам чисто теоретично, за това което уча изпробвам на компютъра си(това е приложимо с почти всички науки, копютърът е универсален инструмент, всеки от музиканат и писателя, до физика и биоинжинерът може да го ползва в практиката си). Това е общо взето проблемът ми с математиката. Обичам математиката, но начинът и на преподаване и изпитване, както и изискванията ми идват в повече. Ако имам математичен проблем, ще напиша програма да я реши вместо мен, системата ме задължава вместо да прекарам 10 минути в мислене и писане на код, да прекарвам часове в запаметяване на формули и учене на методите им за прилагане, както и ме задължава ръчно да ги прилагам върху изходните данни, поради тази причина имам 4-ки по математика, допускам грежки, защото правя нещо ръчно, вместо да оставям машината да го направи место мен, не съм бърз сметач, и имам ужасен потчерк и често стават грежки при проверките. И все пак има нещо красиво в математиката, начинът по който всичко има смисъл, начинът по който всичко си има място и светът не е толкова хаотичен вече. Начинът по който нещата си взаимодействат. Математиката наистина е езикът на природата с койо можем да разберем красотата и. Много хора ще кажат че проблемът е в мен, просто съм мързелив и тъп, и грозен, и..., ами прави сте, и мързелив и тъпи грозен са думи които ми прилягат, но не виждам с какво ме превъзхождате в сферите в които се стремя да напредвам, друго освен теоретични познания и липса на опит не ми липсва в сферата на компютърните науки, гези две неща са важни, но ако ги нямаш, винаги може да ги натрупаш, иска се само време. Другото което ако го нямаш, не е добре да се захващаш, го имам. Ентусиазъм, достатъчен интелект, вкус към красотата и вдъхновение, всичко това го имам. И сега ме чака една година, в която учителите ми няма да ме учат на математика и български, а ще ме учат как да мина матурата, а аз наистина искам да уча... Не съм роден за този век вероятно, или пък греша? Може би точно ози век ми дава шанса да уча, въпреки системата непригодна за моя характер? Точно така, нищо не е загубено, само ще трябва да се справя с дразнението да прекарам още 1 година без да уча, а да се подготвям за тестове.

28 август 2008

Ексцентричност

Днес трябваше да пиша последната част от поредицата ми за Python която да покрие основния синтаксис и семантика на класовете и обектно ориентираното програмиране. Не познавам много тази област, също така не я харесвам достатъчно, но общо взето имам достатъчно познания за добър начален туториъл по ООП. Въпреки това не го написах днес и може би няма да го напиша утре, вероятно в други ден. Вместо това днес ще пиша за ексцентричността която доста често се проявява от много програмисти/артисти/учени.

Може би сте чували за Айнщайн, той се е плезил, държал се е ексцентрично с журналистите и с хората които се интересуват с него и е бил забавен човек общо взето, мислили са го за луд. Изглежда ли ви луд?



Ричард Фейнман е един от най известните физици на 20-ти век заедно с Айнщайн и Стивън Хопкингс са светата троица на физиката на 20-ти век. Той е бил известен с това че е свирил на барабани, имал е неописуемо чувство за хумор, и се е занимавал с разбиване на сейфове по времето на манхатанския проект, от чисто любопитство, не защото е бил немски шпионин, просто му е било забавно да чете свръх секретни документи до които няма достъп. Кажете ми че този човек ви изглежда нормален:



Ричард Столман, бащата на свободния сорс, идеологът на едно от най важните движения в софтуерната индустрия, философ, и гениален програмист. Също така фанатичен параноик, не ползва мобилни телефони за да не го следят, не ползва кредитни карти за да не го следят, не ползва безжичен интернет по същата причина, а и лаптопът му няма свободен драйвер за wi-fi картата му, също така този лаптоп е едно от най скъпите му притежания, той не ползва софтуер който не е свободен, въпреки че няма свястна свободна алтернатива за много типове софтуер, също така го мислят за луд. Нормален ли е според вас?



Линус Торвалдс, също толкова важен за свободния софтуер колкото Столман, не толкова луд, но все пак ексцентричен финландец от шведски произход с американско гражданство. Всеки който му е чел цитатите знае че той е арогантно копеле което не обича да си мери думите . Изглежда ли ви луд?





Стив Уозняк. Гениален програмист и инжинер, шегаджия и майтапчия, легенди се носят за номерата му и шегите му. Веднъж направил заглушител за TV сигнали и го използвал за да се майтапи с приятели, заглушавайки телевизора им и карайки ги за даемат странни пози за да се оправя картината. Веднъж направил това в университета си, но имало проблем и без малко да го хванат, някой човек излязъл от стаята, после успял да изключи заглушителя и друг поел вината му, веднъж напралим шокър с който да бие ток на хора които сядат на столове, а дру гпът в даскало сложил часовников механизъм в кутия която директора помислил за бомба, часовникът бил свързан към вратата на щафчето на някакъв ученик и когато директорът го отворил часовникът затиктакъл по бързо. Този човек създава модерната ни представа за PC, неговия apple I e може би първия персонален компютър със клавиатура и монитор, както сме свикнали да ги гледаме днес, преди това са били кутий с мигащи светлини и копчета. Този човек изглежда ли ви луд?




Всички тези са ексцентрични гений(ако някой ми прати hate mail за дето сравнявам Линус Торвалдс с Айнщайн да си гледа работата, няма да му отговарям!) Не всички ексцентричи в трудните науки са гений, но със сигурност повечето то тях са поне над средното. При програмистите това е най усезаемо. Цялата им култура е един майтап, скуката и рутината са зли, това е едно от основните твърдения в хакерската култура, или поне така казва ESR, още един ненормалник, този има оръжия(да, Ерик Реймандс е собственик на оръжие, и е защитник на правото си да го притежава, също така е нео-езичник) Стереотипния хакер има следните черти:

  • Непоносимост към рутинни и тривиални задачи, ако може ще ги избегне. Това включва чистене, спане, и в екстремни случаи ядене, също така документация, офис събрания, упражнения за изграждане на умения в колектив, и всякъкви други безсмислени инициативи измислеин от шефовете им за да повишат продуктивноста им, като ги отделят от работата им
  • Непоносимост към некомпетентност, очакват хората да са компетентни, повечето не си правят илюзията че хората трябва да разбират от тяхната област, но наистина се ядостав когато псевдо експерти в някоя област не си вършат работата както трябва, такива са най често хора от отдели маркетинг, и мениджмънт, както и повечето им шефове, и в най- лошите случаи и подчинените им. Много често се чудят защо всички около тях са толкова тъпи, въпреки че в повечето случаи хората не са тъпи, просто те са много умни, но от скромност не твърдят че са гений, с изключението на Линус Торвалдс. В много случаи самите те не знаят че те са по умните и за това просто предполагат че всички други са тъпи.
  • Непоносимост към образователната система. Много от тях са имали проблеми в даскало, ако са били късметлий и не са били тормозени от съучениците си в даскало, са били тормозени от скуката и некомпетентноста на много от даскалите си. Това е актуален проблем при мен. В много малко от часовете които имам в даскало се чувствам заинтересован от материала. Системата е изградена така че вместо да ме учи да върша нещо, ме учи да мина изпитите си и да вляза в университет, където евентуално ще бъда научен да върша някъква работа. Проблемът е че аз нямам проблем с тестовете, имам проблем с материала, много от нас са природно любопитни и искаме да учим, но когато такива нещастници които са смачкани от живота се опитват да преподават на бъдещите нещастници, които още не са смачкани от живота, за нас, тези с потенциал, които искаме да учим, не ни остава много за учене, и за това или се убочаваме сами, или не се убочаваме и спим. Като се замислиш че съм прекарал 11 години от които 9 месеца на година съм прекарвал по 20 дни в месеца затворен в стая, против волята ми, принуждаван да правя неща които не искам. Със сигурност има по добър подход към образованието. Много хакери израстват подозрителин към образователната система(дори в страни къдено не е скапана) и това е оправдано, тя не им е помогнала, а ги е принужавала да търсят свои решения на проблемите си, за да я заобикалят.
  • Непоносимост към авторитетни личности. Ако сте мениджър и имате гениален програмист, който очевидно не е в час с политиката на фирмата ви и отказва да се впише в колектива ви, не разбира идеите ви и изискванията ви, отрязва предложенията ви като ненужни, и не ви харесва като цяло, това е защото повечето хакери са подозрителни към личности с власт, било то политици, държавни служители или шефове. Опитът и инстинктът им им казва че хората на чело на групи в повечето случаи са случайни некадърници, този опит идва най-вече от даскалото. Разбира се хакерите са много индивидуалистични хора и не приемат добре заповеди, препоръките са препоръчителни и дори тогава има риск да бъдете отрязан като некомпетентен(Искам да апишеш интерфейс за новото API, използвайки VB). Много често хора като тези ще изказват радикални политически идеи, които вие не бихте посмели да изречете на глас. Много от обществено приетите идеи, като например евро-интеграция и евро-атлантически ценности, за тях са кухи думи, зад които се крие думата още бумаища за попълване. В българия това не е проблем, има много хора които изказват такива мнения, но опитайте да кажете в америка че ако не е бил арабския свят, днес античните гръцки текстове на които се радваме нямаше да ги има, заради дядовците на европейците които а ги горили с кеф. Чака ви пътешествие до Гуантанамо
  • Остър език и незачитане на етикет. Истинския хакер няма да се притеснява да извади злия си език и да наплюе нещо което не харесва. Това води до много лоши неща, и последствията са очевидни, Slashdot,Digg, reddit, тези сайтове са бойни полета, и хокусът от технологични дискусий се е отместил към свещенни войни. Зед Шоу е добър пример тук, думата fukin' се среща доста често в блога му, той ведъж много брутално нахрани цялата Ruby on Rails общност наричайки ги гето, и обяснявайки колко некомпетентни некадърници са повечето хора в Rails обществото(говори за високите етажи). Много често с острия си тон засяга много различни софтуерни продукти които не харесва, също така много фирми и хора които го дразнят. Най вече бизнес типове които си мислят че стават за лидери на технологични фирми, с които е работил. Този човек изгглежда ли ви луд?



  • Много хакери могат да бъдат определени като ренесансови хора. Освен с програмиране, се занимават и/или с музика, изобразително изкуство, електронно инжинерство, писателство, журналистика, други науки, други изкуства. Аз лично се занимавам очевидон и с блогерство, което и вид аматьорска журналистика, също така и си драскам разни карикатурки, и за известно време писах комикс, който малко съм занемарил, и може би ще възтановя в близко бъдеще. Също така съм меломан и мога да запоявам.
  • Социални трудности. Представете си човек на който даскалото му е изключително скучно, той е по умен от повечето си познати, интересува се от много по различни неща, не харесва властни личности, не понася скучни хора, и намира за скучно това което много други хора намират за интересно(телевизия, поп музика, офис сърания, маркетинг кампаний). Този човек не обича да чисти или да полага какъвто и да е излишен труд, той дори няма да си помисли нещо ако е ненужно. Такива хора със сигурност имат проблем в социалните кръгове. Много от тях се явяват един вид шутовете на компанията, те са шегаджий и е забавно да си около тях, въпреки че не разбирате хобитата им и намирате идеите им за странни, едва ли бихте искали такива хора да живеят в къщата ви, а в много случаи са ви неприятни заради арогантното им поведение. Много такива хора имат приятели, не много, но имат, за жалост винаги в по късен етап от живота им, когато за свободни от оковите на образователната система, която ги принуждава да седят в една стая с 20 случайни хора, които те не са избирали за свои познати. В повечето случаи приятелите са състуденти, или колеги, или просто хора от интернет които се интересуват от същите неща. Истината е че ние не сме пристрастени към интернетът защото сме болни наркомани които имаме нужда от помощ, просто обикновенните хора са скучни, а в интернетът има толкоав много хора които разбират мъката ни.

Този пост е вдъхновен от тези два други блог поста:

http://lispy.wordpress.com/2008/08/25/do-you-know-any-programmers-that-exhibit-these-personality-traits/


http://lispy.wordpress.com/2008/08/27/how-to-get-the-most-out-of-your-eccentric-programmergenius/

25 август 2008

Първи стъпки в програмирането с Python. част 6. Драконът и Императора

Index:
1.Интродукция
2.В началото бе словото
3.Ю толкинг ту ми?
4.Ужаст и страхопаника
5.Императорът и дракона


6. Драконът и Императора

Императоре, време е да ви запозная с дракона. Днес ще говорим за функциите. Функционалното програмиране е един от най мощните похвати в програмирането, и ако се използва правилно може да доведе до много добри резултати. Властта ти над функциите не може да идва от прости заповеди както до сега. За да имаш власт над функциите трябва да ги разбираш дълбоко. Трябва да знаеш името на духът, за да имаш власт над него. Днес ще се опитам да ви обясня какъв е духът на функциите и как да го овладеете, не може със сила или с воля, трябва с разбиране и акъл!


В математиката функциите представляват зависимости между променливи. Да речем функцията f, е такава че за всяко x има число y което е равно на x+1. Или нещо такова, математиката не е толкова интересна нали :D При програмирането е донякъде същото. Имаме конструкции наречени функции, те приемат за вход някакви стойности и връщат някакъв резултат със тези стойности. Ето как изглежда една python функция:

def име на функция(параметри):
действия с параметрите


функции конструираме с def, това е съкратено от дефинирай, т.е. дефинирай функция с това име, с тези параметри, да извършва тези действия и да върне този резултат. Параметрите се слагат в скоби и са разделени от запетаи, отново имаме на края на главния ред двоеточие и отново следващите редове са отместени с 4 интервала(или 2 ако бачкате за гугъл, но НЕ и табове, много хора ще ви намразят ако ползвате табове). Ето една истинска функция:


def square(x):
return x*x


тази конструкция дефинира функцията square() която приема едно число x и връща като отговор x на квадрат. Ето как се ползва това в интерпретатора на python:


>>>def square(x):
... return x*x
...
>>>square(4)
16
>>>square(5)
25


Готино, а? Ето как викаме функциите, като слагаме параметрите им в скоби за да ги извикаме, трябва само да кажем името им и какво искаме от тях, малкото духче веднага ще дойде да ни свърши работата. Балък. Думата return се използва често във функциите, когато искате да ви върнат стойност, тук искаме функцията да върне стойност x*x, ако го нямаше и просто бяхме написали x*x вместо return x*x, функцията нямаше да върне нищо. Резултатът може да се съхранява в променливи:


>>>x=square(4)
>>>x
16
>>>x=square(x)
>>>x
256


Тук виждате как на х присвоихме резултатът върнат от square, х не е равно на square, a на резултатът му. Ето как може да направите x да е равно на square


>>> x=square
>>> x(4)
16


Когато присвоим на x името square, ние не го присвояваме, а само го караме да сочи съм същия обект(функцията) Променливите в python само сочат към обекти, а не ги съхраняват в себе си, за разлика от C++ да речем, където променливите съхраняват обекти. а square е просто променлива сочеща функция. Важно е да отбележим и че х-ът вътре в square е различен от x-а извън него. Ето какво имам предвид:


>>>def square(x):
... return x*x
...
>>>x=square(4)
>>>x=square(x)

Първия х във дефиницията на функцията е локален, той е само за самата функция, втория х на който присвояваме square(4) и по късно даваме като аргумент на square е глобален х. Представете си че всичко в def е отделна програма с отделни имена и променливи и отделен код, тя е напълно изолирана от външния свят, освен със входа си в скобите и изхода си от return, това се нарича пространство от имена(namespace). Българския термин е среда, глобалната среда е мястото където живее втория х, а локалната за square среда съдържа първия х.


>>>def square(y):
... return y*y
...
>>>x=square(4)
>>>x=square(x)


това е същото като горното, можем също така да напишем:


>>>def square(x):
... return x*x
...
>>>y=square(4)
>>>y=square(y)


същото като горните 2, ето още един пример:


>>>def square(y):
... return y*y
...
>>>y=square(4)
>>>y=square(y)


няма значение, двете променливи са различни неща. Това е важно да се знае. Да разгледаме следния пример:

>>> y=1
>>> def pp(x):
... return x+y
...
>>> pp(2)
3
>>>


Тук имаме глобалното име y което е равно на 1, също така имаме и функцията pp, която приема едно число и добавя y към него. Тази функция не е особено добре написана. Всеки може да промени y и цялата функция ще започне да прави глупости. По добър вариант ще е да се напише така:


>>> y=1
>>> def pp(x,z):
... return x+z
...
>>> pp(2,y)
3
>>>


Така функцията pp има два параметъра, и ги събира, когато я викаме първия е 2 а втория е y. Сега е по добре написано именно защото ако някой промери y, функцията пак ще си има предвидим изход, просто променяш параметъра и. Сега може да използваш pp и с други числа, да речем pp(2,5) ще върне 7, преди това беше невъзможно.

Във функциите може да слагаме всички други конструкции които сме разглеждали, включително и други функции. Ето една която принтира всички елементи на редица(списък, низ, наредена n-торка)


>>> def printlist(list):
... for x in list:
... print x
...
>>> printlist('hello')
h
e
l
l
o
>>> printlist([1,2,3,4,5])
1
2
3
4
5



Може да ползвате while,if и общо взето всичко друго във функциите, и како казах и други функции. Ето един интересен пример:


>>> def makeadder(num):
... def adder(x):
... return x+num
... return adder
...
>>> addr2=makeadder(2)
>>> addr2(4)
6


Функцията makeadder приема число за аргумент и връща друга функция която приема друго число за аргумент и прибавя старото към него, искаме да създадем функцията adder2 която да добавя 2 към някакво число? Можем да използваме def, но защо като вече имаме makeadder и той е създаден специално да прави подобни функции. Това се нарича процедура от висок ред, т.е. функция която приема друга функция като аргумент, или връща такава като резултат, видяхме втория тип, да видим още подобни:

>>> list=[1,2,3,4,5]
>>> map(square,list)
[1, 4, 9, 16, 25]
>>>


Функцията map() е вградена в Python, тя приема някаква функция и някаква последователност като аргументи и прилага тази функция към всеки елемент от последователността, и връща нова последователност със новите елементи, в случая приложи square към list и върна нов списък.

Остава да видим още една малка подробност за функциите. Анонимните функции. Това са функции без имена(очевидно). Те се създават с конструктора lambda, защо ламбда? Защото на клавиатурите ни няма гръцки букви, ето защо! Ако имаше щяхме да използваме оная буква дето мяза на Л от гръцката азбука вместо цялата дума lambda. Ето как се ползва ламбда:

square=lambda x: x*x


Тук на променливата square просто задаваме стойност функция, която приема един аргумент, и връща квадратът му. Синтаксисът е малко по различен. Lambda-та е спорен въпрос в python, и не е толкова мощна колкото def-функциите, защото не може да има повече от един ред, и не може да има синтактични конструкции като for, while, print, или if. Това я прави малко кастрирана, но в някой случаи е досат полезно нещо. Вече сме запознати с по голямата част от езика, остава да поразгледаме класовете(нещо което няма да задълбочавам) и след това ще почна със обикновени трикчета които съм посъбрал за езика, с които могат да се правят готини работи, ще ви давам примери и програми от които да се учите на основите, но общо взето по голямата част от синтаксиса го знаете вече. Сега остава да си купите някоя дебела книжка(или да си изтеглите, като мен) и да си я прочетете, все пак това е блог, не шибана енциклопедия, не може да научите език от блог.

23 август 2008

Първи стъпки в програмирането с Python. част 5.Императорът и дракона

Index:
1.Интродукция
2.В началото бе словото
3.Ю толкинг ту ми?
4.Ужаст и страхопаника


5.Императорът и дракона

Днес ще говорим за императивното програмиране. Нали се сещате, онова в което казваш на компютъра стъпка по стъпка какво да прави. Заповядваш му, казваш му да направи нещо. Ти си императорът. Имаш неограничена власт, единственото ограничение което имаш е словото ти. Владението на езикът ти е единственото ограничение на властта ти. Да ти дадем малко власт. Конструкциите на езика и синтаксисът са днешните ни теми. Нямам много встъпителни думи освен само че с властта идва и отговорността. Вече не си дете което се мъчи да разбере сложната материя на програмирането, а си император на света, и думите ти са закон, подбирай си думите мъдро.

Ако,ако,ако...

if, else конструкциите са най известните в програмния свят, почти всеки истински език ги има(дори LOLcode if can has chezeburger?) Това дава много мощ. Ето как изглежда:

if bored:
kill kittens
else:
not kill kittens

Ето как работи: Имаме ключовата дума if следвана от израз, ако изразът е верен(например ако bored е вярно) да изпълни действието на следващия ред(да убие котета). На следващия ред има else това се изпълнява ако bored е грешно, дано не ви е скучно, защото ако ви е скучно ще убия котката ви!!! Така след това отклонение да се върнем на въпроса. Забелязвате че втория и четвъртия ред са подредени малко по на дясно от другите, това е защото в python не харесваме фигурните скоби {} и ги ползваме само за речници. Вместо да слагате изразите си в скоби просто конструирайте блоковете си с интервали. Не използвайте табове, ако редакторът ви е настроен да слага интервали вместо табове, ок, НО НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТАБОВЕ, също така използвайте ако можете 4 интервала, или 2, ако работите за Гугъл, ако не работите 4!!! Всички структури в Python се конструират със интервали, така знаеш кога нещо принадлежи на нещо друго, а и е по четимо, няма фигурни скоби, и всичко е подредено, красиво е, чисто е, ако не ти пука за чистотата на кода ти ще убия кот.. та ето още един по практичен пример:

if 5 in [1,2,3,4,5]:
print '5 e vuv spisukut'
else:
print '5 ne e v spisukut'

просто е нали? Ето още една готина конструкция elif това е съкратено от else if и се използва ако трябва да проверите повече от 1 нещо:

if 5 in [1,2,3,4,5]:
print '5 e vuv spisukut'
elif 4 in [1,2,3,4,5]:
print '4 e vuv spisukut, no 5 ne e'
else:
print '5 i 4 ne sa v spisukut'


това е еквивалентно на:

if 5 in [1,2,3,4,5]:
print '5 e vuv spisukut'
else:
if 4 in [1,2,3,4,5]:
print '4 e vuv spisukut, no 5 ne e'
else:
print '5 i 4 ne sa v spisukut'

Кое е по четимо и просто? Разбира се първото, следователно ако предпочитате второто сте тъпи и грозни, и нямате вкус към красотата. Да продължим.

Какво е 5 in [1,2,3,4,5]? Това е израз който връща една от двете стойности вярно или невярно, ако 5 е в списъкът връща вярно, ако не е, връща невярно. Сега ще ви разкажа за един човек наречен Бул. Бул бил блестящ математик и измислил буленовата логика. Край. Не ви ли хареса? Не съм по приказките, на кратко буленовите типове са два истина и неистина, пир python всичко е истина освен нулата и неистината(пише се False) Ако напишете примерно:

5==0 ще получите False защото 5 не е 0, освен ако не сте надрусани, но ако сте надрусани ви е забранено на програмирате, по добре да се качите да карате, щетите ще са по малки, виждали ли сте winamp напоследък? Точно когато си мислех че тази програма не може ад стане по скапана и хвърлих един поглед днес, не пийте/друсайте докато програмирате за доброто на всички ни.

ако напишем:

if 5==0:
нещо си
else:
нещо друго

тук ще се изпълни само другото нещо след else-а, но ако напишем

if (5==0)==False:
нещо си

винаги това нещо ще се изпълни, защото 5==0 винаги е грешно. Това се нарича буленова логика, има смисъл нали? 5 НЕ Е 0 никога!!!

Ако напишете:

if 0:
нещо си

също нямад а се изпълни това нещо, защото 0 е грешно, но ако напишете:


if 0==False:

тук вече ще получите отговор вярно(True)

нулата е грешна? това вече не е особено логично, но карай, логиката не е основата на нашата вселена, погледнете MTV за доказателство.

Продължаваме със следващата конструкция while. Ето как изглежда:

while not bored:
not kill kittens
else:
kill kittens

чете се докато не е скучно, не убивай котета, ако това не е вярно, убивай котенца(повтарям, не скучайте, защото умират котета)

Тук е почти същото, имаме буленов израз който се проверява и се изпълнява нещо, след като се изпълни се проверява отново дали изразът е правилен, и ако е се изпълнява отново, ако не е се изпълнява else-а, а ако няма такъв се прекратява изпълнението на цикълът. Ето един по практичен пример:

x=0
while x != 5:
x=x+1
print x
else:
print "x is now 5"

Тук имаме операторът за неравенство != който е обратен на == и означава 'не е равно на'
Това връща следния резултат:

1
2
3
4
5
x is now 5

Виждате ли каква мощ имате сега императоре? Вместо да пишете нещо от рода на:

x=0
print x
x=1
print x
x=2
print x
x=3
print x
x=4
print x
x=5
print x
print 'x is now 5'

може да напишете този малък цикъл и да не се занимавате с глупости. Това е красота, а горното е ГРОЗНО!!!Дори изглежда грозно на вид Ъгфхх!!!

Сега да видим какво ни остава от днешния списък със задачки. for цикълът!! Да!! любимия ми! Ето как изглежда той

for x in [1,2,3,4,5]:
print x

чете се за всяко х във списъкът [1,2,3,4,5] принтирай х, при всяко преминаване на цикълът, х ще приема някоя стойност от списъкът, първия път е 1, втория 2 и т.н. до края на списъкът, това работи и с редици и низове и общо взето всички последователности.

Вече имате малко мощ, и знаете малко повече за синтаксисът. Не навлизах в дълбочина в темите които разглеждахме до сега. Не знаете много за низовете, нто за списъците, нито за речниците, нито за буленовите типове, нито за if-овете, нито за while-овете, нито за for-овете. НО знаете достатъчно за сега. Медитирайте над всичко това, от утре ще преобразуваме начина ви на мислене, защото ще разглеждаме функциите. Ще видите магии, и ще видите как тези магии изчезват и вие започвате да разбирате магьосническите ми номера. ще видите мистерии и решения. ще видите чудеса и ще видите че светът и властта която ви дадох днес не са вчичко, а има и скрита мъдрост в езикът и словото, която трябва да се намери.

22 август 2008

Първи стъпки в програмирането с Python. част 4.Ужаст и страхопаника

Index:
1.Интродукция
2.В началото бе словото
3.Ю толкинг ту ми?


4.Ужаст и страхопаника

Започваме със примитивните типове данни. Числа и низове, вчера говорихме малко за низове(ако летете това в същия ден в който четохте предишната глава, не е било вчера, а преди малко). След като говорим за числата и низовете, ще говорим за променливите и имената, после за сложните типове данни, като списъци и речници. Трябва да свърша с това бързо, за разлика от други книги и туториъли няма д се занимавам много със подробностите, има си още туториъли и книги които ще трябва да прочетете, от един блог програмист не се става. Причината поради която ще ви начаткам всичко това на веднъж е че искам да имам повече време за по интересните части, това не е много интересно. ще ви прехвърля на бързо през типовете данни и операциите, след това в следващия пост на бързо ще минем през синтаксиса и някой други оператори и ще преминем към интересната част, интересни програми, или скучни програми ако не харесвате математика :D

Да минем отново през низовете. Имаме низ:

"shishe", той е същия като низът 'shishe', това че имат различни кавички не е важно, важното е да не се смесват. можете да ги събирате

'shi'+'she' -> 'shishe'

или умножавате

'shi' * 5 -> 'shishishishishi'

по късно ще ви покажа още няколко готини номера с тях.

Сега да видим числата. Те както предполагам знаете може да са цели и дробни, в програмирането дробните числа се наричат числа с плаваща запетая, или float, а целите се наричат int. Има още няколко вида, но те няма да ви трябват за сега. Да видим примери

5 е цяло число, но 5.0 е float, можем да ги съберем

5 + 5.0 -> 10.0 както виждате това връща float. А ако ги умножим:
5 * 5.0 -> 25.0 отново float, можем и да ги разделим
5 / 5.0 -> 1.0 а ако ги извадим
5 - 5.0 -> се получава един фънки резултат 0.0, това е магия

можем да преобразуваме типове, да речем искаме числото 5.0 да стане цяло:

int(5.0) -> 5 готово, ако напишем float(5) ще получим обратно 5.0, а ако направим някое друго число например 5.5 на int ще получим отново 5, забравете какво са ви учили в даскало при закръглянето.

При деленето обаче се получават интересни резултати. Искаме да разделим да речем 5 на 2:

5 / 2 -> 2, странно нали? Този проблем се отстранява лесно, като се използват float-ове:
5.0/2.0 -> 2.5 ето това вече е по добре. Проблемът остава със делене на по големи числа:
2 / 3 -> 0 отново със float се решава проблемът:
2.0/3.0 -> 0.66666666666666663 Това число всъщност е безкрайно, но компютърът го реже в определен момент, едва ли ще ни трябва някога по голяма точност, а ако ни трябва, има инструменти за това.

Можем също така да получаваме остатък със оператора % :

5 % 2 -> 1 това е остатъкът от делението.
4 % 2 -> 0 тук няма остатък
2 % 3 -> 2 тук остатъкът е 2

Оправихме до известна степен числата. Сега да се занимаваме малко с променливите. В python а и в програмирането като цяло е прието = да означава присвояване, а не равно, равно е ==, когато казваме x=5 обикновено се разбира че x има стойност 5, а не че x е равно на 5, ако кажем че x=5, и после кажем че x==5, това ще бъде вярно, защото x вече Е равно на 5, но чак след като сме му дали стойност 5, преди това е просто празна променлива. на променливи можем да присвояваме почти всичко, каквото се сетите. Да видим сега няколко интересни примерчета:

x='shi'
y='she'
z=x+y
сега z е 'shishe'
сега можем да кажем например
a=z*5
сега а е 'shisheshisheshisheshisheshishe'
сега можем да променим променливите с други стойности, да речем искамe:
x=a
сега х е 'shisheshisheshisheshisheshishe'
y=5
a=3
сега y и a са цели числа, сега можем да комбинираме това цялото:
z=x*(y+a)
сега z e

'shisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshishe
shisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshishe
shisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshishe
shisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshisheshishe'

т.е. 40 шишета, това вече се нарича тежко пиянство.

Продължаваме със следващата страхотия, това е списъкът, или list. Той се пише между две квадратни скоби ето така: [], и може да съдържа всякакви работи, дори и други списъци.

[1,2,3,4,5] това е списък от числа
['tova','e','spisuk','ot','nizove']
[1,'niz',['spisuk v spisukut']]

Както виждате тук списъкът може да съдържа много работи. Сега да видим някой готини трикчета с него.

x=[1,2,3,4,5]
x[0] -> 1

какво стана тук? просто поискахме първия елемент от x който е 1, при списъците броенето на елементите почва от 0, тоест първия елемент(0) е 1,втория елемент(1) е 2. Малко е объркващо, но сеща ще обясня, списъците, наредените n-торки, и низовете броят елементите си от 0. ето:

[1,2,3,4,5]
0 1 2 3 4

виждате индексът на всеки елемент. При списъците можем да променяме елементи:

x[0]=0

сега х е:
[0,2,3,4,5]

можем също така да 'режем' части от списъкът, да речем искаме първите 3 елемента:
x[0:2] ще върне:
[0,2,3]

тук използваме един готин трик [0:2] се нарича slice(слайс) това казва 'дай ми всички елементи от първия до 3-тия. Можем да кажем също така и [3:] което ще рече 'дай ми всички елементи от четвъртия до последния, което в случая на x е [4,5]. Можем да го направим и в обратна посока [-1:-2] ще върне същия резултат, това се чете 'върни ми всички елементи от последния, до предпоследния. Забелязвате че когато ползваме отрицателни индекси се брои от -1, а не от -0. Това е важно да се запомни, ако искаме да копираме даден списък можем да поискаме [:] което означава 'дай ми всички елементи от първия до последния'. както виждане нулата може да се изпуска [:2] е същото като [0:2]. Тези трикчета могат да се използват и за низове:

x='12345'
x[:2] -> '123'
x[3:] -> '45'

Красота! Има един проблем обаче, низовете не могат да се променят. т.е ако напиша x[0]='0' това няма да работи. За целта трябва да приложим малко други трикчека:

x='0'+x[1:] това ще върне x='02345' , ако искаме да променим нещо по средата, ето номера

x=x[:1]+'SHISHE'+[3:] това ще върне '02SHISHE45'

Ако това беше списък, това щеше ад бъде много по лесно:

x=[1,2,3,4,5]
x[2]='SHISHE'
x -> [1,2,'SHISHE',4,5]

Но така е било писано. Да видим следващото мъчение за мозъците ви:

Сега да видим едни подобни на списъците обекти наречени наредени n-торки, аз ги наричам редици за кратко, на английски tuple. Те са като списъците, но използват кръгли скоби (1,2,3,4,5) За разлика от списъците те не могат да се променят и да се разширяват, имат постоянен размер и постоянни членове, но могат да имат всякакви елементи в себе си. и отново [:] и подобните работят, просто не можете да присвоявате стойности, също както низовете. Няма да влизам в подробности тук, в продължение на цялата поредица ще виждате допълнителни трикчета и методи свързани с тези структури и обекти, за сега това ви стига. Останаха само речниците. На английски dict. Те са просто хеш таблици(сякаш очаквам да знаете какво е хеш-ове) Та при тях имаме двойки от ключ и стойност. да речем нещо от рода на

x={1:'a', 2:'b', 3: 'c'}

сега по ключ можем да достигнем до дадена стойност:
x[1] връща 'a', а ако дадем
x[1]='aa' сега речникът ще е такъв
{1:'aa', 2:'b', 3: 'c'}

за сега това трябва да знаете, би трябвало да ви стига. По късно когато разглеждаме по сложни конструкции ще разгледаме още трикове с речниците.

И така оцеляхте. Това е просто формално запознаване със основните структури и типове в Python, следващия път ще разгледаме синтаксисът и конструкциите на езика. Този път не беше толкова забавно колкото предните писания, защото просто тук трябваше да обяснявам теория, не друго. Но програмирането не е само вицове за пингвини, трябва и пот.

21 август 2008

Първи стъпки в програмирането с Python. част 3.Ю толкинг ту ми?

Index:
1.Интродукция
2.В началото бе словото


3.Ю толкинг ту ми?

Да на теб говоря, няма никой друг в стаята момче(или момиче, Интернет анонимност, сори :D). Ето как се говори с компютъра. Той е мноо тъп. Ама мноо. Мноо мноо мноо тъп. На него трябва да му казваш точно какво да прави, в точни инструкции наречени асембларен език. Това е почти машинен език, труден за разбиране от хората и труден за програмиране. Някогя всички програми са се писали на този точен език. По късно умните програмисти, понеже били мързеливи(това е факт, не си го измислям за да увелича хумора) и не скали да пишат толкова много код написали програма, която да превежда един нов език на машинен език. Сега можели да пишат кратки програми на новия език, създаден за хората, а понеже компютърът е тъп и не го разбира, имат програма която го превежда на машинен език. Умните програмисти обаче били още по мързеливи и не искали да да пишат код в новия език, той все още бил много дълъг и труден за писане, за това решили да създадат нов език, нови езици всъщност, много хора започнали да си пишат всевъзможни езици, използвайки асемблер или стария нов език, сред всички тези нови езици бил и Python. Благодарение на python, програмистите можели да пишат кратък и ясен код който се разбира лесно от тях, и който по късно може да се изпълнява от машината. Езикът е близък до човешкия и лесен за разбиране. Кажете ми какво прави следния код?

print ('shi' + 'she') * 5

Точно така, първо събира shi със she, образувайки shishe, след това го принтира 5 пъти на екрана. получава се:

shisheshisheshisheshisheshishe

Ако сложите един интервал след 'she' така че да стане 'she ' ще бъдат и разделени

print ('shi' + 'she ') * 5

shishe shishe shishe shishe shishe

Просто нали? Сега малко теория. print е оператор, той принтира неща на екрана. Това е лесно за разбиране. Сега да видим другите неща.

'i am stupid','shi','she','she ' са 3 различни думи. Думите в python се наримат string, на български се наричат низове. те са заобиколени от кавички, единични '' или двойни "", няма значение, важното е в един низ да няма от двете(по подробно ще обясня после). 'she' и 'she ' са различни низове, защото втория има интервал на края си. също така 'SHЕ' и 'she' са различни, т.е. има значение дали са големи или малки букви.

следват + и *, това са събиране и умножение. Те са по принцип за числа, но стават и за низове. Да речем:

'shi'+'she'

връща

'shishe'

а

'shi'*5

връща

'shishishishishi'

можем да ги комбинираме, но трябва да внимаваме:

('shi' + 'she') * 5

връща


shisheshisheshisheshisheshishe

скобите са там за да кажат че първо трябва да се съберат двете думи, и после да се умножат. иначе ще се получи това:

'shi' + 'she ' * 5

shi she she she she she

както виждате първо се извършва умножението(така ви учат в даскало нали?) и после събирането, и за това имаме едно 'shi' и 5 'she '-та

До тук добре, утре ще покрием по подробно основните видове данни като числа, думи и списъци. До утре скакалецо и неща шишето бъде с теб..хлъц...залита пиян