08 декември 2008

reStructuredText към html. Скрипт.

Днес написах един доста прост скрипт който конвертира .rst(reStructuredText) файлове в html. Може и да съм блогвал за ResT преди, но ако не съм, този пост ще е малко по подробен от всичко което може би съм споменавал.

Какво е Rest? Това е markup език, но доста по прост от html, в повечето случаи се използва за писане на документация, която после се конвертира в html,pdf,LaTeX и др. формати. Основното предимство на този език е че е мнооого прост. Мога да ви науча на повечето от важните неща на няколко реда, ето един .rst файл, да речем test.rst:



========
Заглавие
========

1. Първа точка

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст::


def some_code(param):
for x in param:
do_someshit()


a) това е под хараграф

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,

b) това е друг под параграф:

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,

2. Втора точка

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,


този файл дори има и грешка при подточка а) :D
Както виждате заглавието е обградено от горе и от долу със '=', което го прави голямо заглавие, подзаглавията, макар и че няма такива в този пример, са само подчертани. За заглавия и подзаглавия може да се използват всякакви знаци('#','@','=','$','-' и др.) Важното е заглавието да е покрито от началото си до края със еднаквите знаци от горе и от долу(няма да работи ако са по къси от заглавието, или ако имат различна дължина), а подзаглавията трябва да са подчертани.

Както може би предполагате, точките и подточките са си част от Markup-а на езика и те дефинират подпараграфи и списъци. А самите параграфи са просто блокове от текст със празни пространства от горе и от долу. Блоковете с код са отместени на дясно, и на предния параграф има двойни двоеточия(::) които по късно стават на единична двоеточие(:). Сега вече знаете достатъчно reStructuredText за да пишете добри документи, за повече подробности посетете сайта им.

Сега, за да ги конвертирате в html или друг формат ви трябва някакъв инструмент, един от най добрите инструменти е Sphinx. Това е изключително мощен инструмент, с чиято помощ е генерирана документацията на python. За моя скрипт аз използвах модула docutils. Ето скриптът:


#!/usr/bin/env python
# -*- coding: utf-8 -*-

#convert a bunch of RestructuredText files to html
#version 0.3.14

from docutils.core import publish_string
import sys

def read_file(f):
"""reads the file, returns a string"""
i=open(f,'r')
z=i.read()
i.close()
return z

def converter(rst):
"""turns the rst formated string in to html and returns is as a str"""
return publish_string(source=rst,writer_name='html')

def write_to_file(name,content):
"""writes the html string to a file"""
name=name[:-4]+'.html' #turn .rst into .html
o=open(name,'w')
o.write(content)
o.close()

if __name__=='__main__':
for f in sys.argv[1:]:
i=read_file(f)
i=converter(i)
write_to_file(name=f,content=i)


ако искате да го използвате, просто го запишете в някакъв файл и му дайте права за изпълнение, и го стартирайте:


$./фяйл списък с файлове за конвертиране


всеки файл ще бъде конвертиран във съответния html файл със същото име(но различно разширение, от .rst на .html) Ето изходът от горния rest файл:








Заглавие




Заглавие




  1. Първа точка


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст:



def some_code(param):
for x in param:
do_someshit()


  1. това е под хараграф


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,



  1. това е друг под параграф:


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,



  1. Втора точка


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,







Надявам се този пост да е бил полезен до някъде :D

06 декември 2008

"Трябва да намеря антидота"- гадна седмица без кофеин

Тази седмица си дадох малко почивка от кофеина, защото забелязах че вече не ми действа особено добре. Просто реших да го спра за известно време и да си върна нивата на аденозин в нормата, така че отново да съм продуктивен, без да трябва да се "дрогирам" с кафе и кола, а само да си пиивам от време на време, когато имам нужда.

Това доведе до една кофти седмица, всеки който е пристрастен физически към нещо(кафе, цигари, хероин) ще ви каже че ако спрете веществото към което сте привикнали изведнъж, ще се чувствате гадно. В моя случай симптомите на абстиненция включваха главоболие, умора, трудност при концентриране, раздразнителност и режимът се скапа, вместо 8 почнах да ставам в 11 и вместо в 3 почнах да си лягам в 8, и после да ставам посред нощ и да си лягам в 4. Не че и преди не съм бил така, но обикновенно е било планирано и съм бил в контрол, сега просто заспивам на клавиатурата в 7:30 вечерта.

Като следствие от това, можете да се сетите че тази седмица не свърших почи нищо полезно от нещата които си бях планирал. Намерих време да работя по един доста интересен програмистки пъзел(за който ще блогвам някой ден), но освен тези 3 часа, тази седмица си беше непродуктивна. Опитах да седна и да чета, но общо взето просто ми се доспиваше, или главата ме болеше прекалено много за да мога да свърша каквото и да било.

Днес най накрая започнах да се чувствам по добре, благодарение на факта че пикът на абстиненцията, вчера, отмина, а и също така започнах да вдигам гирите от из под леглото ми и това определено помага да не полудея. Утре ако е хубаво времето може и да се кача на платото(Шуменското) и да побягам, това определено ще помогне.

Оставям ви със един от класическите дилбърт комикси:


02 декември 2008

Типичен случаен блог пост, от типичен случаен блог

Внимание, това е случаен пост, написан от нестабилен човек, който забрави да редактира написаното, и да го провери за грежки и др. и от мързел просто добави това.



Днес вместо типичните 3 изпих само 2 кафета, едно сутрин и едно на обяд, заради сривът ми вечерта около 8 снощи, при който заспах пред компютъра за 1 час, когато се събудих, видях че съм си сложил възглавничка на бюрото, странното е че не си спомням. След като се събудих, вечерях и си легнах, малко преди това пуснах един туит(звучи тъпо на англииски и още по тъпо на български): http://twitter.com/pavelludiq/status/1032850787

Поради това че нивата на аденозин в мозака ми са супер повишени, заради прекомерната употреба на кафе и кола, и заради намалената ми доза днес, този пост ще е случаен. Виждате ги постоянно в svejo.net. Нищо особено, проосто някой си пуска тъпи снимки в блога, които всеки който сърфира в нета повече от половин час на ден, по дълго от няколко години, е виждал. Или блог тип дневник, тези са най дразнещи, въпреки това всеки блогър, включително и аз го прави! Кво ми пука кво си праил днеска, ако е нещо което ще забравиш след 2 дни, най добре не го споделяй! Или тъпите постове тип "Образовай се мухльо", които вземат някъква концепция или термин за който блогърът е чувал и е прочел някъде нещо, и е решил да сподели знанието. За това престъпление против блогосферата съм виновен и аз, разбира се, ако погледнете последните ми 4 поста, те са точно нещата които не бих чел, най лошото за тях е че са разделени на 4 части, за да имам повече трафик в статистиката ми. Хитро а? Мразя сайтове които разделят статиите си на части, и още повече мразя блогове които го правят със отделни постове, разделени помежду им с определен интервал от време, понякога доста дълъг, със жалката цел да привлекът вниманието ви по 2 начина:

1-во след като видите едно заглавие повече от 1-2 пъти в svejo, подсъзнанието ви се адаптира към това и любопитството надделява при някой хора, това разбира се означава повече трафик за мен(гарантирам ви че работи, миналага седмица беше почти рекордна)
2-ро гради суспенс, очаквате нещо, нямате търпение да дойде утрешния ден за да прочетете още следвнащия пост. Това разбира се има и страничен ефект, свързан с първото, когато влезете повече от 1-2 пъти в даден блог, го запомняте, макар и бегло, и може да се върнете, или ако се върнете, някой ден може да прочетете и по стари постове, просто от любопитство.

След като обясних защо заслужавам линчуване, или диплома по маркетинг, зависи от гледната точка, нека продължа на татък.

Философските блог постове, о буда, и ти света майко на пресветия собственик на РАЯ И ЗЕМЯТА АД(АД-акционерно дружество, майтап, за по бавните от вас), колко мразя този тип постове. Случайно и този който четете е от тях. Някакъв случаен човек пише и разсъждава за случайни теми свързани с нашето ежедневие, начин на живот, емоционално и морално здраве и общо взето все познатата ни дървена философия.

Следват разбира се политическите публикации, тук ще кажа само че не чета такива, а само кликвам на линковете на някой от по интересните, защото аз кликвам на много слуайни линкове, които не чета по късно, защото съм хроничен прокрастинатор, който не е пил кафе този слетобед и тази вечер е супер сънен и пише блог.


Ето и последния вид блогове, тези които пускат линкове към тъпи клипове в нета:

Diarrhea pockets cooool:

28 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 4(финал)

Това е последната част.

Стратегии за решаване на проблема

В предишния пост дефинирах проблемът. Сега ще се опитам да намеря решение.

Първото което трябва да направя, е да премахна възможно най много ненужни неща от дневния ми режим, за даскалото не мога почти нищо да направя, но имам списък с дребни задачи, които трябва да се свършат. Ако ги компресирам и ги свърша преди обяд, това ще ми остави малко време за прокрастинация сутринта, и поне стаята ми ще е чиста. Хубавото за тези to-do списъци е че можеш да ги отлагаш, но и можеш да ги свършиш бързо, стига да не си отлагал прекалено много.

Основния проблем с прокрастинацията е че съм пристрастен към нея. Изпитвам нужда са си пусна музика и просто да си блея и да оставя мозъкът ми да се лута из пространството. Същото важи и за блогосферата. Освен че това е вредно, в смисъл че вреди на продуктивността ми, е и полезно, защото най добрите ми идеи идват в тези моменти когато не ги очаквам.

Както всяка друга зависимост, тези могат да бъдат овладени със строга дисциплина, но както споменах в предишния пост, това не е моята цел. За целта ще използвам само малко дисциплина за да намаля зависимостта ми от тях.

В крайна сметка в началото ще е трудно да се концентрирам за дълго време, но ако погледнем логически на нещата, ако прекарам достатъчно дълго време в концентрирано състояние, мозакът ми ще привикне и няма да е толкова проблемно, в същото време ще привикне и на по малки "дози" прокрастинация, но напълно достатъчни за да балансират деня ми.

Да погледнем например следния сценарии: докато си сърфирам ми хрумва идея, и първата ми работа е да си я запиша, за да я свърша по късно, след като свърша другите неща на дългия ми списък, който не чета. Ако идеята е много интересна, може да я започна още на момента, но обикновено със започването, firefox остава отворен и си сърфирам паралелно, като прескачам от едната на другата задача. Ако свърша нещо, обикновено сейвам за да довърша по късно, и обикновено не отварям отново задачата на същия ден. Идеята е сега да мога да стартирам дадена задача и да мога да работя само върху нея за определен интервал от време. Това ще стане чрез изключване на нета и колонките ми. Въпреки че е груб хак, този трик би трябвало да свърши работа(всички тези постове са написани за 3 часа прекарани без нет).

Макар и да е трудно, това има ефект и помага. Определено изпитвам нуждата да си отворя браузарът, или най малкото да се разходя из стаята докато слушам музика, но не бива да се разконцентрирам, и за това се напъвам да изкарам още малко. Въпросът е обаче, кога ще си изключвам кабела? Очевидно е че много често просто ще ме домързи да го правя, но се надявам с времето да няма нужда от това. Последните 3 часа не бяха толкова зле, и съм сигурен че си заслужих следващите 4 часа уеб комикси(завърших това в 23ч).

27 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 3

Днес ще направя малко анализ на сегашното ми поведение:

От първия пост:

"Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. В даскало тъпея 7 часа, защото уча английски, литература и история от 12 години и малко ми омръзна(особено английския). След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D. "

За мен е ясно че най много време губя във сърфирането и слушането на музика по цял ден. На второ място са игрите които играя. Общо взето ето как изглежда рамката на деня ми:

9ч. ставам
между 9ч и 12ч имам 3 свободни часа, част от които губя.
Между 12ч и 19ч имам 7 часа в даскало(или на път от и към даскало) в които не правя нищо полезно.
От 19ч до 3ч сутринта имам 8 часа, които могат да се използват пълноценно.

Да дефинираме ясно проблемът, имайки предвид данните. Трите часа сутринта са почти безполезни, защото ги използвам за закуска(понякога и обяд) и други приготовления за даскало, а и дори да бяха напълно свободни, са прекалено малък интервал за сериозна работа.

Времето прекарано в даскало е загубено, въпреки че си нося книги и други материали с които да се занимавам по време на някой от по скучните часове, в този период просто продуктивността ми е ограничена. За сметка на това там ми идват добри идеи, за това си нося тефтерче за да ги записвам.

Вечерта е интересното време. Това време има потенциал.

След дълги размишления, осъзнах проблемът ми в неговата цялост. Имам проблем с концентрацията. Години на използване на Интернет и преди това години на гледане на телевизия са оптимизирали мозъкът ми за бързото сортиране на информация. Моето желание е просто да мога да седна и да върша нещо полезно с часове наред, без да почувствам нужда да проверя имейла ми, или да прегледам новините. Това което НЕ искам е да се боря с прокрастинацията ми. Въпреки че съм пристрастен към интернета, не искам да се боря, просто искам да се фокусирам по добре върху нещата които искам да правя. Искам да мога да седна и да чета книга, и да прочета повече от 10 страници на веднъж, искам да седна и да почна да пиша код, без да отварям firefox за да се разсейвам, искам да седна и да напиша някой блог пост, без да се боря със нуждата ми да си губя времето.

Имам нужда от прокрастинацията, за да върша работата си. Имам нужда да си губя времето и съзнанието ми да се лута безцелно на посоки. Тази хаотичност ми дава много идеи, някой от тях добри. Ако не бях мързелив, много от идеите ми нямаше да ги има. Тази хаотичност е определяща за личността ми. Но искам и да мога да върша работа. Както се казва на английски: "Get shit done".


Утре ще напиша разсъжденията относно възможните решения на проблема. Въпреки че вече го написах още вторник, може и да го пренапиша още веднъж за утре, или просто да го удължа.

26 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 2

Втора част, днес ще говоря за двата вида задачи с които се сблъсквам.

Дребните задачи:

Съществуват 2 вида задачи, малки и бързи, и големи и трудни. Малките и бързи обикновено стават за няколко часа и не изискват много концентрация(както разказът ми от предишния пост). Големите и трудни изискват много време и концентрация.

Имам много такива "дребни задачи", които трябва да свърша. Те се трупат, и аз все отлагам, или разтягам тяхното извършване във времето, мислейки си "поне съм ги започнал, не е като да не правя нищо". Да ама аз наистина не правя нищо.

To-do списъци:

Тези неща не са особено полезни. Имат и своите положителни и отрицателни страни. Да речем че имате един куп неща за правене и ги компилирате в удобен To-do списък, тези задачи могат да бъдат или бързи и лесни, т.е. Можете да минете през списъкът за няколко часа или по малко, например "изхвърли боклука", или могат да бъдат съставени от няколко ясни и големи задачи, като например задача от типа на "Реши проблема си с прокрастинацията. По мое мнение този тип списъци биха били удобни за краткосрочни и малки задачи, но не особено полезни при големите, причината е че ако имате големи цели, е добра идея да имате и гъвкавост, докато дребните задачи можете да решите бързо, само ви трябва малко мотивация. Проблемът с тези малки списъци е че те никога не остават празни.Прокрастинация-2

Вероятно свойството на тези задачи, да се натрупват, е причина да не са толкова приятни за вършене. Когато трябва да измиеш чиниите, желанието ти да не го направиш е достатъчно слабо че да може да го игнорираш, но когато трябва да измиеш чиниите и да изхвърлиш боклука, и още един куп други неща, желанието ти да решиш всички тези проблеми един по един намалява. Ето защо колкото по дълъг е списъкът, толкова по гадно е изпълнението му, и шишетата се натрупват(в момента са 18 празни бутилки в стаята ми).

Всеки сам за себе си може да открие някакъв трик с който да се накара да премине през неговия списък. В по-нататъшен пост ще коментирам начините за борба с тези проблеми, които работят при мен.

Големи и трудни задачи:

В миналия пост коментирах дребните и досадни задачи, които просто трябва да свършите. Хубавото при мен е че те са малко, и могат да се свършат бързо, въпрос е само на малко дисциплина. За сметка на това обаче, списъкът ми с големи задачи е огромен. В него има задачи от естеството на "Прочети книга X", "Напиши дълго есе за прокрастинацията","Спри глобалното затопляне","Спаси косатките от изчезване" и др. Този списък е доста по труден, не просто заради трудността на задачите, проблемът идва от това да започнеш, и да продължиш да правиш нещо за дълги периоди от време(повече от няколко часа). Такава дейност е програмирането, и до сега не съм седял пред редактора повече от 2 часа без да отворя файърфокс и да си пусна youtube. Очевидно е че имам проблем с концентрацията за дълъг период от време, именно това се опитвам да реша, двата проблема са А)"Започни да работиш" и Б)"Продължи да работиш", вече C)"Завърши проекта" е нещо което я стане, я не. Понякога е дори по добре да не завършите нещо, и просто да убиете проекта, понякога е по добре и просто да не започвате нещо. За тази гъвкавост говорех, когато казах че To-do списъците не са особено полезни за подобен род задачи. За сметка на това обаче, можете да ги използвате за вътрешна организация на проекта. Един от най често срещаните съвети при проблемна прокрастинация сред програмистите е просто да разделиш проблема на малки под-проблеми, които да може да свършиш бързо и един по един, както правиш с дребните задачи. Това не е подходящо за всякакъв вид дейности, но е един трик повече в арсенала ви против прокрастинацията.


Очаквайте утре(евентуално) анализ на сегашния ми начин на работа, и разсъждения върху недостатъците му.

25 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 1

Въведение


Прокрастинация означава вършене на някаква незначителна дейност, или отлагане извършването на някаква друга дейност. Да речем ако четеш този блог, вместо да учиш за утрешния тест, това е прокрастинация. Поул Греам(да, той е писал за всичко) е написал страхотно есе(дори 2) на темата. Good and bad procrastination и Disconecting distraction. Той определя 2 вида прокрастинация добра и лоша. Лошата е ясна, имаш важна работа, но вместо това не вършиш нищо, или вършиш нещо не особено полезно(като да четеш блога ми например). Полезната прокрастинация е когато вършиш нещо важно, но игнорираш други по маловажни неща, които трябва да се свършат, например работиш върху нещо(тъй като това е програмистки блог, да речем че е програма) и си толкова фокусиран, че не си се бръснал от седмици, купчината с чинии в стаята ти расте и имаш 20 бутилки от кола на шкафа ти, чакащи те да ги изхвърлиш. Поул твърди че вместо да се борим с прокрастинацията, по добра идея е да максимизираме добрата прокрастинация, и да минимизираме лошата.

В тази серия от постове, ще разсъждавам по темата. Постовете представляват разделено на части есе. Причината поради която е разделено е че ако сте прокрастинатори, най вероятно няма да го прочетете цялото.


Основно описание на проблема:


Самия аз съм ужасен прокрастинатор. Дори мисля че съм блогвал за това. Малко самооргранизация би трябвало да реши проблема, да ама не. Проблемът има дълбок психологически корен, и не винаги е проблем, понякога е ефективна защита против вършенето на ненужни неща.

Отне ми 2 месеца да си подам документите за шофьорската книжка. 3 седмици се мотах докато отида да се запиша на курс в БЧК за първа помощ, после 1 седмица чаках, после 1 седмица ме домързя да си потърся дипломата от 9-ти клас, после още толкова отлагах медицински преглед и накрая 2 седмици се чудих кога ще ми е удобно да отида да си подам документите. Разбира се много обичам да вися по гишетата и да се занимавам с българската бюрокрация, и явно заради това подсъзнанието ми(в някой случаи и съзнанието) отлагаше целия процес.


Ето как минава денят ми:


Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата, отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D.

Това е общо взето описанието на проблема. Утре(или ако ме домързи, в други ден) очаквайте следващия пост, в който ще говоря за дребните и скучни задачи.