06 ноември 2008

Rootless root

Може и да знаете за тази колекция от Unix притчи, но ако не я знаете, прочетете тази, и ако имате време, прочетете и другите.

Имам чувството че познанията ми по Unix са наистина повърхностни и че имам нужда наистина да овладея тази система. За целта ще се отдам на медитация, четене и писане на shell скриптове(най вероятно на python и bash). Ето какво знам да правя под Linux:

1. Имам средни познания по Vim.

2. Когато кубунту си ъпдейтне ядрото прекалено много пъти, знам как да редактирам menu.lst файла ми, за да не ми се налага да избирам между десет ядра, когато grub boot-не.

3. Знам как да се ориентирам във файловата система със cd,ls и други команди

4. Знам как да си настроя клавиатурата от xorg.conf, така че да използвам dvorak и bg вместо us.

5. Най важното е че знам как да използвам man командата :D

Знам и още куп други неща, но това вече са отделни програми(apt,htop и др.) Това е общо взето минимума който трябва да се знае за да има един човек право да стои неизбръснат повече от 1 седмица, ако стоиш така с брадата си, без да знаеш повече, не я заслужаваш и трябва да се избръснеш(unix 1337-неса се измерва по брадата :D). Това е и една от причините поради които заминавам за планината с няколко Unix книги и едно Arch CD(не че не съм инсталирал Arch и преди, но не съм го овладял). Както казва негъра, който сега управлява половината свят "It's Time for chage".

PS. Всъщност истинската причина да стана монах е че не се сещам за интересни python проекти които да кодирам, и след медитация открих че причината е че нямам особено големи проблеми, които да трябва да реша, но ако си задълбоча познанията, най вероятно ще се натъкна на нещо което да трябва да автоматизирам със някой скрипт, това е мястото където ще мога да приложа "теоретичното" си познание по програмиране.Това и желанието ми да стоя неизбръснат :D


PS2(уоу). Защо шибания python2.6 не иска да се компилира на шибаното кубунту!!!!

03 ноември 2008

Ъпдейт относно туториъла(отново)

За съжаление загубих черновата на втората част от туториъла ми за python(да, и бекъпа е загубен), за щастие обаче всичкия код е запазен, следователно не всичко е загубено. Смятам да сменя стратегията. Тъй като така и така трябва да почвам от начало, ще публикувам всяка част като блог пост(както правих с първата част). Така ще си осигуря материал за писане за следващите няколко седмици, също така имам възможност да напиша още код и самия аз да поекспериментирам със turtle модула.

Наистина мързелът ме е налегнал напоследък, но мисля че се оправям. Днес си изчистих стаята, което говори че има надежда да свърша този туториъл някога. Блог постовете ще бъдат редактирани, но не толкова мощно колкото черновата на първата част, но няма и да са толкова сурови както оригиналните постове за python(тези пълни с грешки и тъпи изцепки от моя страна).

Други новости около мен, които бих написал в twitter, но ме мързи са:

Зарибих се да играя шах, супер слаб съм, но се уча.

Почнах малко тренировки, когато имам време бягам, лицеви преди лягане и други упражнения, компа изтощава и имаш нужда от малко тонус, всичко освен бягането е в домашни условия.

Даскалото си е все така скука, но имам най високата оценка по математика от целия клас, на последното контролно: 4.50 :D супер много, но повечето други хора имат 2-ки и 3-ки, а само аз имам едно гордо 5 в дневника, имам уча повече по математика.

Това е за сега.

01 ноември 2008

Публикуваха един от постовете ми в новия Home Linux

Вчера излезе новия брой на Home Linux. Статията ми диктатурата в опън сорса е на 5-та страница, отделени са и 3. Искам да благодаря на хората които правят този проект, въпреки че сте пълни аматьори в сферата на публицистиката, си личи че се кефите на проекта си. Обаче се надявам следващия път да има повече материали, сериозно момчета, този брой сте си го изсмукали из пръстите. Стига съм се фукал с това че са ме публикували някъде.

In other news, изминалата седмица беше доста напрегната в даскало и нямах особено време да се занимавам със някой от проектите си, ще видя до къде ще мога да ги докарам и ще ви държа в течение.

Това е за сега от мен, както вероятно сте забелязали, изминалия месец имах доста малко публикации, надявам се сега да има повече. Ако остане време, довечера ще поста нещо, което може да ви се стори интересно.

28 октомври 2008

Ъпрейтвам до Kubuntu 8.10

Няма да чакам финалната версия, и няма да ъпдейтвам нормално. Ще направя фреш инсталация, и без това сега имам прекалено много странни пакети, които не използвам, а факта че още ползвам KDE 3.5.9 усложняа ъпдейта още повече. Очаквайте по късно(утре най вероятно) първите ми впечатления от новото дистро.

26 октомври 2008

Синтактично оцветяване

Реших да добавя синтактичо оцветяване към блога си. Нещата са доста прости, има блогер плъгин, с който да оцветявам кода си. Трябва само да оставите полето със заглавието празно, защото иначе страницата на блога ви ще има заглавие, без съдържание(плъгинът е просто javascript който ще оцветява кода ви). След това просто добавете кода си и го сложете във:


До сега използвах само

Ето резултата:

class AttrDict(dict):

def __getattr__(self, name):
if name in self:
return self[name]
raise AttributeError('%s not found' % name)

def __setattr__(self, name, value):
self[name] = value


Но сега ето какво получавам:


class AttrDict(dict):

def __getattr__(self, name):
if name in self:
return self[name]
raise AttributeError('%s not found' % name)

def __setattr__(self, name, value):
self[name] = value

Използвах таговете:



Надявам се промяната да ви хареса, ако имам време ще ъпдейтна и някой от старите блог постове.

21 октомври 2008

Речник с директен достъп до стойностите в Python

Често попадам на интересни хакове в python, които с помощта на някакъв странен клас, със странни нечетими методи, успява на направи нещо готино с езика, но от друга страна е супер грозно. Днес попаднах на един прост и елегантен хак, който не е грозен, а напротив, дори е красив. Ето кода който намерих:

class AttrDict(dict):

def __getattr__(self, name):
if name in self:
return self[name]
raise AttributeError('%s not found' % name)

def __setattr__(self, name, value):
self[name] = value


Както виждате този клас описва речник, който има странни __getattr__ и __setattr__ методи, които му придават чара. Общо взето, този код дефинира нов вид речник, със директен OO достъп, да речем че направим това:

person = AttrDict({'id': 5})


Виждате че personе инстанция на този клас, който пък от своя страна наследява от инстанция на метакласът dict, т.е. казваме му да наследи всичките атрибути и методи на речника {'id': 5}, но всеки речник, би свършил работа, ако бяхме оставили скобите празни, само щяхме да имаме празен речник от новия тип. Сега, новите атрибути __settattr__ и __getattr__, които горния клас предефинира, имат готин ефект:

print person.id # 5
person.id = 6
print person.id # 6


Това е синтактична захар за това:

print person[id] # 5
person[id] = 6
print person[id] # 6


Елегантно и красиво, но ето и недостатъка, не може да използвате литерали(числа, например), като ключове в речника, или поне няма да можете да имате достъп до тях, т.е. Това не работи:

person = AttrDict({1: 5})
person.1 #изписва грешка
person[1] #връща 5


Може би това е една от причините поради която Python няма това нещо вградено, не бих си представил как Гуидо би реагирал, но или ще избухне в гняв, или ще падне на пода от смях.

20 октомври 2008

Преосмисляне на блогинг стратегията ми.

Извинение

Радвам се че въпреки факта, че напоследък блогвам супер малко(6 дена ме нямаше), все още има хора които ми посещават блога всеки ден, преглеждайки го за нови статии, или хора, намерили го в гугъл(търсещи специфична информация). Благодаря на редовните посетители, и още веднъж се извинявам за редките постове. Не знам дали ще зачестят, но не пречи да опитам да анализирам причините за ниската ми продуктивност, и да ги отстраня. Мисля че го дължа на читателите(колкото и малко да са редовните).

Време

Тук споменах че ще блогвам по рядко, причината е че даскалото почна и имах по малко свободно време. Ето една неефективност. Не организирам свободното си време достатъчно добре. За съжаление няма много какво мога да направя тук. Денят ми е разцепен на сутрин и вечер, следобедът ми е в даскало(90% от което е загуба на време и ресурси). Наистина е неприятно това че всеки ден трябва да прекарвам 7 часа затворен някъде, без да има особена полза от това(имам 2 часа математика и 1 физика на седмица, всичко друго е шум). Хмм, дойде ми добра идея, да направя скриптче което да брои дните до абитуриентската.


Мотивация


Колкото и малко свободно време да имам, ако не го прахосвам с тъпи неща(като 6 часов knights of honor маратон, или рисуване на грозни комикси, или гледане на самурайски филми от 50-те) обикновено или се уча да програмирам(като програмирам) или пиша туториъла, за да се учат други да програмират, или уча математика(за шибаната матура) или правя нещо друго, което бих сметнал за продуктивност. Не мисля че е толкова интересно да блогвам само за шибания ми туториъл, малко се изтърква. За матурата също не е интересно блогването(все още ми е гадно че ще трябва да правя матура по български). А и не пиша толкова много код, че да блогвам за него(може би трябва да правя точно това).


Идеи

Разбира се, всичко опира до идеите. Отне ми 6 дни да измисля това, а дори този пост е изсмукан из пръстите ми. Не че нямам за какво да пиша, просто идеите ми се струват ТЪПИ. Днес в един блог прочетох едно интересно решение на този проблем.(това звучи като реплика от виц, "днес в един блог прочетох, защо понито не може да се разкрещи на орела, защото е малък кон" извинете за това) Просто записвам голямо количество идеи и след това започвам да ги пиша една по една, и ако са добри, ги поствам, така мога да имам по равномерен режим на постване, вместо да поствам 3 статии в първите 3 дена на седмицата и след това да мълча 6 дена, мога да ги разпределя по 1 на 2 дни, и така ще трафика ми няма да е на такива пикове и долове, както е сега. Това е защото сега просто си отварям writer-a(Open Office, да няма объркване) и пиша нещо, ако е сравнително добро го трия и пиша на ново и ако е достатъчно добро, го поствам.(този пост няма да бъде пренаписан, само прередактиран на места) Сега може да пробвам друга стратегия, пиша каквото мога, за да имам запас от статии, така ще е по добре за всички.

Заключение

Освен по добрата организация на времето, повече мотивация, и по добри идеи, както и по редовно постване, този блог се нуждае и от сериозен маркетинг, и не говоря само за svejo.net(90% от посетителите ми от там ползват win+IE(половината от тях с IE6!@!), хора,очевидно без самоуважение, далеч от аудиторията за която пиша). Със повече публика, ще има и повече критика и по голямо качество.