08 януари 2009

Последен пост!

Този блог е мъртъв. Новия ми блог може да бъде намерен на:

http://trikolka.blogspot.com/

Този блог няма да се трие, дори смятам да го архивирам.

07 януари 2009

Ново приключение!

Понеже вече нямам особено много време за блогване и програмиране, реших да пенсионирам този блог. Първият пост тук е направен на 25 Юли 2008 година. Това е доста време. За това време сайтът е посетен от 1213 човека. Мамка му! Средно по 300 на месец! 60% от тези хора са влизали тук само веднъж. Тяхна загуба. 14 човека сте влизали повече от 200 пъти(вие не спите ли бе :D). Този блог е първия ми сериозен опит в блогерството. Въпреки усилията ми имам чувството че не успях да постигна много. Целта на този блог е била да се науча да блогвам. Научих се вместо това да пиша(полуграмотно) интересни неща. Научих доста неща за публиката ми(благодарение на гугъл аналитикс) и също така научих много неща за себе си.

Въпреки че пенсионирам блога, аз далеч не съм готов да се пенсионирам. Това че съм доста зает сега с учене не означава че няма да намирам време за блогване, дори съм по убеден че трябва да намеря такова време. Много скоро ще стартирам нов блог с който смятам да ви сритам шибаните задници! Точно така, новия блог ще има супер сили, като например ще може да говори с риби! :D

Искам да благодаря на svejo.net за тези 60% от 1213 човека, които са посетили сайта ми само веднъж! Повечето са от вас :D Другата част, макар и по малка, е по важна за мен, и смятам да даря тази аудитория със супер мега екшън блогинг!

Искам да благодаря на тези 14 човека които са влизали в сайта ми повече от 200 пъти! Сериозно, макар да сте само 0.75% вие сте най важните :D

В крайна сметка този блог е провал, но беше забавен провал. Готов съм за следващия си провал. Дано е интересен провал. Имам чувството че ме чака провал, но...

03 януари 2009

Може би последния ми проект до лятото приключи...

Тази ваканция беше най яката от години. Миналата беше доста яка, защото отидох на хардкор феста в София, но това беше 1 ден и ми струваше 20 кинта. Тази година обаче удоволствието дойде от продуктивността, която демонстрирах.

Още от ноември се чудех какъв проект да подхвана за ваканцията. Първоначално си мислех за всякакви щуротии, които нямаше да мога да свърша никога, пък камо ли за 10 дена в къщи. В последната седмица преди ваканцията реших да науча Common Lisp. Вече знаех Scheme и реших че няма да е толкова трудно, отворих Practical Common lisp и прочетох първите 2 глави, след което се отказах. Ето как мина процесът. Докато четох книгата се сетих че вече знам Scheme и ще е добра идея, вместо да си губя времето в учене на нов език, да взема да си изцапам ръцете и да напиша нещо на scheme. Реших да е някъкво уеб приложение, защото това е модерно сега. Като отворих документацията на plt scheme се сетих че вече знам python много по добре от колкото знам scheme и че ако искам да свърша нещо за 10 дена, ще трябва да е на python. След като избрах любимия ми език python за основа на новия ми проект, реших да го напиша използвайки cherry py, известен http фреймуърк. Изтеглих си една книга за него и започнах да чета. След около половин час реших че вече имам малко опит със Django, една от най популярните python уеб фреймуърки и че би било глупаво да програмирам на нещо толкова low-level като cherry-py, освен ако наистина нямам нужда от предимствата на минимализмът му. И така в рамките на 2 дни преминах през целия този процес и реших да напиша новия си супер сайт на python със Django. Този проект го бях мислил още септември, когато излезе Django 1.0, но за съжаление в същия този месец се появи гадното даскало и нямах особено време(всъщност имах, но обичам празните извинения).

И така проектът ми за блог със Django се върна от света на мъртвите и започнах работа по него. Първите 2 дена от ваканцията четях документацията на Django, туториълът им е доста добър, преминах през него, и на края ми казаха че това е било само 10% от документацията!!! Стресирах се от това колко още имам да чета и си изтеглих всички епизоди на "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" и прекарах 2 дни гледайки това. Бих го нарекъл супер прокрастинация. След като изхабих 2 дни в зомбирано състояние(22 епизода със една почивка от 5 часа да се наспя, по средата) се върнах към джанго. Започнах да чета за HTML и CSS, имам само повърхностни познания по HTML и почти никакви познания по CSS, след като прегледах сорса на няколко сайта, имах от къде да започна, и написах шаблона за сайта ми. 2 дни го работих. Може да се каже че като първи опит се е получил прилично, но истината е че е говно и за това няма да ви покажа как изглежда. Също така изглежда още по зле под IE6 и firefox под уйндолс, въпреки че е направен за firefox на линукс, проблемът е във шрифтовете, но ме мързеше да ги оправям.

Следващите 2 дни работих върху бекенд-а на сайта. Django е цар тук, кодът който трябваше да напиша за да имам прост блог беше супер малко! Ама наистина малко. Както туториълът си го казва:

Take a few minutes to marvel at all the code you didn't have to write.


Повечето време само четох документация и почти не писах код, въпреки това имам напълно функционален блог. Вчера реших че няма да го хоствам никъде. Доволен съм от Blogger, а и беше забавен проект, научих доста, а и нямам нерви да доразвия кода и да поддържам сайта, за това по добре да го оставя като добър спомен, и да премина към други предизвикателства. И така след като няколко месеца си търсих извинение за да не се занимавам с Django, изведнъж този проект все едно се бореше да се роди, бореше се 2 дни и заради него не научих common lisp, не задълбочих познанията за scheme и не научих cherry-py, но за сметка на това разбрах че не ставам за уеб дизайнер, но доста хитро се справих със генерализирането на моделът ми за базата данни. Вместо да имам 3 модела за блог пост, есе и проект, написах само един модел за entry и добавих таг за тип, това означава че вместо да пиша 3 почти идентични класа, имах 1. За сметка на това CSS-а ми е супер грозен :D

Сега днес и утре са последните ми 2 свободни дни. 12-ти клас съм и няма да имам повече ваканции, имам да уча за матурите и наистина ми е кофти че няма да мога да се втурвам в подобни преживявания до лятото. Може би един от последните ми проекти преди ваканцията ще е през януари. А кой знае, може да открия начин да съвместя програмирането и ученето и да се забавлявам втория срок, като в същото време се подготвя за изпитите ми и т.н. Дори смятам да направя точно това, само че не съм преминал през детайлите, трябва да медитирам върху проблема. Знам само че това ще бъде жестоко лято!

30 декември 2008

Не слагайте сняг в сайтовете си!

Сериозен съм. Дори и wordpress.com/ имат шибан сняг на сайта им, ако това не беше достатъчно, фонът им е БЯЛ! Бял фон, бял сняг, имам чувството че ослепявам. Текста е нечетим. Не са само те, много сайтове слагат такъв сняг за "Празнично настроение". Майната ви, това не е 90-те и вие нямате право да ползвате сняг и нямате право да изполвате blink тагове в html-а си. Повече ме е грижа за очите ми от колкото за празничното настроение! Весели празници на всички останали, които имат акъл и не ни тормозят с "настроението си".

21 декември 2008

Бесеница в ~60 реда python код

Една от първите програми които бях написал докато учех python беше игра на бесеница. Мъчих се върху нея със дни и накрая се отказах. Вчера докато наливах бира и водка(голяма грешка) се сетих къде съм cгрешил преди толкова време и днес от скука написах кода. Сега ще го споделя, макар да е доста "бърз" и да съдържа някой доста не-елегантни части, работи и дори е забавно :D

hangman.py:


#!/usr/bin/env python
#-*- coding: utf-8 -*-

from random import choice
from hangman_lib import hang,wordlist

def find_index(word,char):
"""find all the positions of char in word"""
index_list=[]
for i in range(len(word)):
if word[i]==char:
index_list.append(i)
return index_list

def replace_letter(blank,word,char):
"""insert char in the positions, where char apears in word"""
index_list=find_index(word,char)
for i in index_list:
blank[i]=char
return blank

def inp():
"""validate input, only 1 letter per turn.
Also, some recurtion-foo at the end :D"""
i=raw_input(u"вход=>".encode('utf-8'))
if len(i)==1:
return i
else:
print "one letter at a time"
return inp()

def win(blank, word):
"""check if we win"""
if blank == word:
return True
else:
return False

def main(blank,word,lives):
"""main function, some more recurtion-foo here :D"""
print blank
if lives >0:
char=inp()
if char in word:
blank=replace_letter(blank,word,char)
if win(blank,word):
print "you win"
print word
else:
main(blank,word,lives) #recurse with new blank
else:
print hang[lives-1] #hang is the dict with the graphics
print 'you have %s lives left' %(lives-1)
main(blank,word,lives-1) #recurse with one live less
else:
print hang[0]
print "you lose!"
print word

if __name__=='__main__':
print hang[9]
word=choice(wordlist) #choice chooses a random item from a list
main(['_']*len(word),list(word),9) #blank is initialy only
# ["-"]*len(word)
#word is list(word),
#because blank is list
#and word must be list
#to compare them


а ето и другия файл hangman_lib.py(излъгах че е само в 60 реда, но лесно мога да събера целия файл на 2 много дълги реда:


wordlist=["boy","man","kid","worm","word","disk",
"hello","phone","desck","camera","python",
"marker","notepad","hangman","piramid",
"bullshit","hardcore","octopuss"]

hang={
0:
"""
_____
| |
| o
| /|\
| |
| /\\
|__________""",

1:
"""
_____
| |
| o
| /|\
| |
| /
|__________""",

2:
"""
_____
| |
| o
| /|\
| |
|
|__________""",

3:
"""
_____
| |
| o
| |\
| |
|
|__________""",

4:
"""
_____
| |
| o
| |
| |
|
|__________""",

5:
"""
_____
| |
| o
|
|
|
|__________""",

6:
"""
_____
| |
|
|
|
|
|__________""",

7:
"""
_____
|
|
|
|
|
|__________""",

8:
"""

|
|
|
|
|
|__________""",

9:
"""






__________""",
}

16 декември 2008

Булшит детектор

Нали знаете какво е булшит детектор? Това е гласът в задната част на главата ни който ни казва че светът е прецакан някъде, че някой ни ебава, че нещо не работи както трябва, че нещо не бива да е така. Общо взето това е усещането ни за нередности. Забелязах че през последната една година, от както се занимавам с програмиране по сериозно, този мой сензор се е изострил страшно много. Не знам дали е заради възрастта ми, която е по голяма от миналогодишната ми(но шит?), или заради опитът който съм натрупал през последните 19 години като човешко същество и гражданин на републиката, или е заради промените които настъпиха в моделът ми на мислене и светоусещане, от както се занимавам с програмиране, това което знам е че имам доста по чувствителен булшит-метър от повечето хора.

Всъщност повечето булшит в този свят ползва познати схеми и модели на разпространение и влияние, така че за да изостри човек усещането си за булшита, трябва просто да научи как той работи. Прост пример: Телевизионна реклама. Повечето хора не разбират колко сериозно се ебават с мозъците им, защото идеята е да се прави незабележимо и за дълъг период от време. От близо година избягвам да гледам телевизия и когато гледам, забелязвам колко невероятно баламски са рекламите които се пускат по телевизията, за мен са прозрачни. Повечето трикове които се използват за да ни измамят са прости и ясни, ето някой от тях:

Повтаряй името на марката за да се набие в главите на хората
Представяй образи с които хората да могат да се асоциират
Използвай кратки набиващи се в главата фрази, за да асоциират определени думи със продукта ти

и т.н. Повечето от тези неща са ясни, и причината поради която работят е че повечето хора не се замислят за това, не е и нужно, тяхното подсъзнание ще свърши цялата работа вместо тях. Един добър начин да се предпазите от този вид булшит е просто да не го гледате, ще се учудите какви положителни ефекти върху живота ви ще окаже отказът от телевизия. Освен повече свободно време, това че мозакът ви не се промива от реклами също помага. Когато имам рядкото щастие(играта на думи не е случайна) да гледам телевизия, обикновено рекламите не ми действат, поради 2 причини:

за да действа една рекламна кампания, тя трябва да бъде видяна много пъти от един и същ човек, иначе не се набива в главата му.
Напълно осъзнавам целта и методите на рекламата, което не ме предпазва от подсъзнателните трикове, но със сигурност е удобно да си упражняваш булшит детектора, опитвайки се да разбереш точно как те ебават.

До тук с рекламата, има още много начини по които светът може да бъде скапан, и няма да влизам в подробности за всеки вид, тъй като нямам особено познание по всеки вид, за сметка на това имам частично познание по някой частични видове.

Какво не е наред с горния абзац? Булшит детекторът ми се включи и ми каза че пиша простотии. Всеки човек който се занимава с креативна дейност е способен да засича дефектите в своята продукция, а ако не е способен, обикновено продуцира говна. Няма две мнение по въпроса, ако не можеш да видиш къде грешиш, няма да поправиш грешките си, а надеждата че няма да згрешиш е фалшива, в най добрия случай. Това е вярно не само за писането, както споменах, вярно е за всякакъв вид креативна дейност, освен експресионизма, разбира се, там целта е да се продуцира булшит, за да се шокират хората, или да се разсмеят, което си изберете. При програмирането, това е едно от основните умения които са необходими за да можеш да си вършиш работата, нарича се ДЕБЪГВАНЕ И РЕФАКТОРИРАНЕ. Точно така, дебъгерите са просто специализирани автоматични булшит детектори. Но да оставим на страна дебъгерите, говоря за естествения булшит-метър, който повечето програмисти би трябвало за развият от рано в кариерата си(както аз правя в момента, защото съм в доста ранен етап от кариерата ми, ако не сте забелязали, съм на 18).

Друг термин, който се шири из международната, и по специално- англо-езичната, блогосфера е "code smell". Вероятно е случайно това че проблемите с код(и като цяло дизайна на системата ви) се наричат "миризми", а вътрешния усет за тези проблеми се нарича "детектор за бикови говна", всъщност може да го наричате просто "нюх", но това е по скучното му наименование. Такива "миризми" са 2 вида, едните са специфични, а другите са универсални, специфичните, както името намеква, са специфични за езика, фреймуйрка или като цяло парадигмата с която изразявате идеите ви с редактора(в повечето случаи зле). Ето няколко примера, които ако имате достатъчно чувствителен "нюх"(по кратко е от булшит детектор), би трябвало да ви напомнят да си рефакторирате кода:

Дълги имена на методи и функции. Няма нищо по гадно от това да трябва да пишеш realy_long_method_name_that_bugs_me(). Добре че повечето свестни редактори имат автоматично дописване, но какво става ако има много методи с близки имена?

realy_long_method_name_that_bugs_me_alot()
realy_long_method_name_that_bugs_me_sometimes()
realy_long_method_name_that_bugs_me_FUCK!!!()

Това определено би трябвало да мирише на гадно!

Методи и функции с много параметри. Това е ясно, излишна сложност.

Повтарящ се код. Дрън, дрън...

Големи класове, големи функции...

Общо взето би трябвало да е ясно какво се опитвам да ви кажа, пишете lean and mean Код, а не big papa bear код(ебахти метафората :D) Колегата блогър Джеф Атууд го е обяснил и ме мързи да повтарям думите му, просто ще инклуудна списъкът му, за да няма повтарящ се текст. Простото е по добро от сложното, краткото е по добро от обширното и всички тея други неща които би трябвало да знаете, ако сте програмисти.

Ето какво означава добре трениран булшит детектор:

1.Забелязвате много малки и дразнещи неща, които повечето хора игнорират, защото ги вземат за дадено, това са всякакви нередности или неефективности в света.
2. Осъзнавате че тези частни нередности са просто инстанции на по общи и фундаментални проблеми със света, в много случаи причинени от един особен вид плешиви маймуни, които го обитават.
3. Категоризиране на различните видове нередности в общи категории и търсене на уместни и ефективни решения.

Това общо взето сумира професията на програмистите :D Лека нощ, надявам се че не ви пречи факта че светът е покрит с "урина и фекалии", защото иначе ще ви е много кофти да живеете, спокойно, свиква се :D

13 декември 2008

Завръщане в IRC

От години не съм стъпвал в irc, но днес се регнах в irc.freenode.net и цял ден Lurck-вам в #python, #python-dev, #clojure, #django, #django-dev и #vim. Наложи ми се да си припомня много неща за IRC, които бях забравил, за щастие kubuntu идва с един доста приличен клиент "konversation", разбира се както всичко в kde и тук С е заменено с K :D.

След дълги бъзикания успях да си настроя клиента да се свързва със сървъра, да ме идентифицира и да ме свързва с каналите които искам. За съжаление, някой канали ,като #python и #clojure, изискват идентификация(ника ми да е регнат) за да мога да се включа в тях. Проблемът е че когато се свързвам към сървъра, клиента ми се опитва да влезе в тези канали преди да съм се идентифицирал с паролата си. Като решение на този проблем аз първоначално се идентифицирах, и след това се реджойнвах в каналите които искат идентификация, но това е доста тъпо, защото трябва да върша ненужни действия. Решението което открих беше в едно поле което ми позволяваше да пращам автоматично команди към сървъра при самого свързване, в това поле просто въведох командата за идентификация и командите за джойнване в годните 2 канала, а останалите канали въведох в полето за канали към които автоматично да ме присъедини.

Трябва да спомена че лъркването е доста забавно, научих някой интересни неща, irc не е само за пишлемета без работа(една от причините да се изнеса от там преди години, просто го надрастнах). Никът ми там е pavelludiq, ако на някой му се говори за технологии и глупости.

11 декември 2008

От Vim към gVim

Ако имате толкова свободно време колкото мен, най- вероятно сте се натъквали на статии от рода на "from vim to emacs" или "from emacs to textmate", или каквато и да е комбинация от редактори,операционни системи или браузари. Днес аз реших да премина от конзолната версия на Vim, към неговата графична версия gVim и причината за това е... изцяло естетическа, инсталнах си нов шрифт и нова схема за оцветяване. Шрифтът се казва Monaco и ако сте гледали онези тъпи(добре де, преувеличавам тук) Ruby или Rails презентации направени на макове, ще видите че всички ползват този шрифт. Шрифтът е готин, но под линукс изглежда супер гадно в конзолата, за това там предпочитам стандартния Monospace шрифт, или Bitstream Vera Sans Mono, но това само там, Monaco изглежда грозно в конзолата. Също така си смених цветовата схема, сега ползвам wombat, който също не е подходящ за конзолата. Ето няколко скриина, единия вече сте го виждали в поста ми за това как използвам Linux:




А ето и gVim със новия шрифт и цветова схема:




Предполагам че ще се съгласите с мен, че освен естетическа стойност, новата среда е и по приятна към очите, защото е по малко контрастна.

Ако някой се интересува, файла от втория скриин е от стандартната библиотека на Python3.0 и се казва parse.py и е част от модула urllib, и се използва за парсване на url-и. Доста готино четиво.

08 декември 2008

reStructuredText към html. Скрипт.

Днес написах един доста прост скрипт който конвертира .rst(reStructuredText) файлове в html. Може и да съм блогвал за ResT преди, но ако не съм, този пост ще е малко по подробен от всичко което може би съм споменавал.

Какво е Rest? Това е markup език, но доста по прост от html, в повечето случаи се използва за писане на документация, която после се конвертира в html,pdf,LaTeX и др. формати. Основното предимство на този език е че е мнооого прост. Мога да ви науча на повечето от важните неща на няколко реда, ето един .rst файл, да речем test.rst:



========
Заглавие
========

1. Първа точка

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст::


def some_code(param):
for x in param:
do_someshit()


a) това е под хараграф

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,

b) това е друг под параграф:

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,

2. Втора точка

Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,


този файл дори има и грешка при подточка а) :D
Както виждате заглавието е обградено от горе и от долу със '=', което го прави голямо заглавие, подзаглавията, макар и че няма такива в този пример, са само подчертани. За заглавия и подзаглавия може да се използват всякакви знаци('#','@','=','$','-' и др.) Важното е заглавието да е покрито от началото си до края със еднаквите знаци от горе и от долу(няма да работи ако са по къси от заглавието, или ако имат различна дължина), а подзаглавията трябва да са подчертани.

Както може би предполагате, точките и подточките са си част от Markup-а на езика и те дефинират подпараграфи и списъци. А самите параграфи са просто блокове от текст със празни пространства от горе и от долу. Блоковете с код са отместени на дясно, и на предния параграф има двойни двоеточия(::) които по късно стават на единична двоеточие(:). Сега вече знаете достатъчно reStructuredText за да пишете добри документи, за повече подробности посетете сайта им.

Сега, за да ги конвертирате в html или друг формат ви трябва някакъв инструмент, един от най добрите инструменти е Sphinx. Това е изключително мощен инструмент, с чиято помощ е генерирана документацията на python. За моя скрипт аз използвах модула docutils. Ето скриптът:


#!/usr/bin/env python
# -*- coding: utf-8 -*-

#convert a bunch of RestructuredText files to html
#version 0.3.14

from docutils.core import publish_string
import sys

def read_file(f):
"""reads the file, returns a string"""
i=open(f,'r')
z=i.read()
i.close()
return z

def converter(rst):
"""turns the rst formated string in to html and returns is as a str"""
return publish_string(source=rst,writer_name='html')

def write_to_file(name,content):
"""writes the html string to a file"""
name=name[:-4]+'.html' #turn .rst into .html
o=open(name,'w')
o.write(content)
o.close()

if __name__=='__main__':
for f in sys.argv[1:]:
i=read_file(f)
i=converter(i)
write_to_file(name=f,content=i)


ако искате да го използвате, просто го запишете в някакъв файл и му дайте права за изпълнение, и го стартирайте:


$./фяйл списък с файлове за конвертиране


всеки файл ще бъде конвертиран във съответния html файл със същото име(но различно разширение, от .rst на .html) Ето изходът от горния rest файл:








Заглавие




Заглавие




  1. Първа точка


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст:



def some_code(param):
for x in param:
do_someshit()


  1. това е под хараграф


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,



  1. това е друг под параграф:


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,



  1. Втора точка


Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,
Това е параграф, той е просто текст,Това е параграф, той е просто текст,







Надявам се този пост да е бил полезен до някъде :D

06 декември 2008

"Трябва да намеря антидота"- гадна седмица без кофеин

Тази седмица си дадох малко почивка от кофеина, защото забелязах че вече не ми действа особено добре. Просто реших да го спра за известно време и да си върна нивата на аденозин в нормата, така че отново да съм продуктивен, без да трябва да се "дрогирам" с кафе и кола, а само да си пиивам от време на време, когато имам нужда.

Това доведе до една кофти седмица, всеки който е пристрастен физически към нещо(кафе, цигари, хероин) ще ви каже че ако спрете веществото към което сте привикнали изведнъж, ще се чувствате гадно. В моя случай симптомите на абстиненция включваха главоболие, умора, трудност при концентриране, раздразнителност и режимът се скапа, вместо 8 почнах да ставам в 11 и вместо в 3 почнах да си лягам в 8, и после да ставам посред нощ и да си лягам в 4. Не че и преди не съм бил така, но обикновенно е било планирано и съм бил в контрол, сега просто заспивам на клавиатурата в 7:30 вечерта.

Като следствие от това, можете да се сетите че тази седмица не свърших почи нищо полезно от нещата които си бях планирал. Намерих време да работя по един доста интересен програмистки пъзел(за който ще блогвам някой ден), но освен тези 3 часа, тази седмица си беше непродуктивна. Опитах да седна и да чета, но общо взето просто ми се доспиваше, или главата ме болеше прекалено много за да мога да свърша каквото и да било.

Днес най накрая започнах да се чувствам по добре, благодарение на факта че пикът на абстиненцията, вчера, отмина, а и също така започнах да вдигам гирите от из под леглото ми и това определено помага да не полудея. Утре ако е хубаво времето може и да се кача на платото(Шуменското) и да побягам, това определено ще помогне.

Оставям ви със един от класическите дилбърт комикси:


02 декември 2008

Типичен случаен блог пост, от типичен случаен блог

Внимание, това е случаен пост, написан от нестабилен човек, който забрави да редактира написаното, и да го провери за грежки и др. и от мързел просто добави това.



Днес вместо типичните 3 изпих само 2 кафета, едно сутрин и едно на обяд, заради сривът ми вечерта около 8 снощи, при който заспах пред компютъра за 1 час, когато се събудих, видях че съм си сложил възглавничка на бюрото, странното е че не си спомням. След като се събудих, вечерях и си легнах, малко преди това пуснах един туит(звучи тъпо на англииски и още по тъпо на български): http://twitter.com/pavelludiq/status/1032850787

Поради това че нивата на аденозин в мозака ми са супер повишени, заради прекомерната употреба на кафе и кола, и заради намалената ми доза днес, този пост ще е случаен. Виждате ги постоянно в svejo.net. Нищо особено, проосто някой си пуска тъпи снимки в блога, които всеки който сърфира в нета повече от половин час на ден, по дълго от няколко години, е виждал. Или блог тип дневник, тези са най дразнещи, въпреки това всеки блогър, включително и аз го прави! Кво ми пука кво си праил днеска, ако е нещо което ще забравиш след 2 дни, най добре не го споделяй! Или тъпите постове тип "Образовай се мухльо", които вземат някъква концепция или термин за който блогърът е чувал и е прочел някъде нещо, и е решил да сподели знанието. За това престъпление против блогосферата съм виновен и аз, разбира се, ако погледнете последните ми 4 поста, те са точно нещата които не бих чел, най лошото за тях е че са разделени на 4 части, за да имам повече трафик в статистиката ми. Хитро а? Мразя сайтове които разделят статиите си на части, и още повече мразя блогове които го правят със отделни постове, разделени помежду им с определен интервал от време, понякога доста дълъг, със жалката цел да привлекът вниманието ви по 2 начина:

1-во след като видите едно заглавие повече от 1-2 пъти в svejo, подсъзнанието ви се адаптира към това и любопитството надделява при някой хора, това разбира се означава повече трафик за мен(гарантирам ви че работи, миналага седмица беше почти рекордна)
2-ро гради суспенс, очаквате нещо, нямате търпение да дойде утрешния ден за да прочетете още следвнащия пост. Това разбира се има и страничен ефект, свързан с първото, когато влезете повече от 1-2 пъти в даден блог, го запомняте, макар и бегло, и може да се върнете, или ако се върнете, някой ден може да прочетете и по стари постове, просто от любопитство.

След като обясних защо заслужавам линчуване, или диплома по маркетинг, зависи от гледната точка, нека продължа на татък.

Философските блог постове, о буда, и ти света майко на пресветия собственик на РАЯ И ЗЕМЯТА АД(АД-акционерно дружество, майтап, за по бавните от вас), колко мразя този тип постове. Случайно и този който четете е от тях. Някакъв случаен човек пише и разсъждава за случайни теми свързани с нашето ежедневие, начин на живот, емоционално и морално здраве и общо взето все познатата ни дървена философия.

Следват разбира се политическите публикации, тук ще кажа само че не чета такива, а само кликвам на линковете на някой от по интересните, защото аз кликвам на много слуайни линкове, които не чета по късно, защото съм хроничен прокрастинатор, който не е пил кафе този слетобед и тази вечер е супер сънен и пише блог.


Ето и последния вид блогове, тези които пускат линкове към тъпи клипове в нета:

Diarrhea pockets cooool:

28 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 4(финал)

Това е последната част.

Стратегии за решаване на проблема

В предишния пост дефинирах проблемът. Сега ще се опитам да намеря решение.

Първото което трябва да направя, е да премахна възможно най много ненужни неща от дневния ми режим, за даскалото не мога почти нищо да направя, но имам списък с дребни задачи, които трябва да се свършат. Ако ги компресирам и ги свърша преди обяд, това ще ми остави малко време за прокрастинация сутринта, и поне стаята ми ще е чиста. Хубавото за тези to-do списъци е че можеш да ги отлагаш, но и можеш да ги свършиш бързо, стига да не си отлагал прекалено много.

Основния проблем с прокрастинацията е че съм пристрастен към нея. Изпитвам нужда са си пусна музика и просто да си блея и да оставя мозъкът ми да се лута из пространството. Същото важи и за блогосферата. Освен че това е вредно, в смисъл че вреди на продуктивността ми, е и полезно, защото най добрите ми идеи идват в тези моменти когато не ги очаквам.

Както всяка друга зависимост, тези могат да бъдат овладени със строга дисциплина, но както споменах в предишния пост, това не е моята цел. За целта ще използвам само малко дисциплина за да намаля зависимостта ми от тях.

В крайна сметка в началото ще е трудно да се концентрирам за дълго време, но ако погледнем логически на нещата, ако прекарам достатъчно дълго време в концентрирано състояние, мозакът ми ще привикне и няма да е толкова проблемно, в същото време ще привикне и на по малки "дози" прокрастинация, но напълно достатъчни за да балансират деня ми.

Да погледнем например следния сценарии: докато си сърфирам ми хрумва идея, и първата ми работа е да си я запиша, за да я свърша по късно, след като свърша другите неща на дългия ми списък, който не чета. Ако идеята е много интересна, може да я започна още на момента, но обикновено със започването, firefox остава отворен и си сърфирам паралелно, като прескачам от едната на другата задача. Ако свърша нещо, обикновено сейвам за да довърша по късно, и обикновено не отварям отново задачата на същия ден. Идеята е сега да мога да стартирам дадена задача и да мога да работя само върху нея за определен интервал от време. Това ще стане чрез изключване на нета и колонките ми. Въпреки че е груб хак, този трик би трябвало да свърши работа(всички тези постове са написани за 3 часа прекарани без нет).

Макар и да е трудно, това има ефект и помага. Определено изпитвам нуждата да си отворя браузарът, или най малкото да се разходя из стаята докато слушам музика, но не бива да се разконцентрирам, и за това се напъвам да изкарам още малко. Въпросът е обаче, кога ще си изключвам кабела? Очевидно е че много често просто ще ме домързи да го правя, но се надявам с времето да няма нужда от това. Последните 3 часа не бяха толкова зле, и съм сигурен че си заслужих следващите 4 часа уеб комикси(завърших това в 23ч).

27 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 3

Днес ще направя малко анализ на сегашното ми поведение:

От първия пост:

"Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. В даскало тъпея 7 часа, защото уча английски, литература и история от 12 години и малко ми омръзна(особено английския). След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D. "

За мен е ясно че най много време губя във сърфирането и слушането на музика по цял ден. На второ място са игрите които играя. Общо взето ето как изглежда рамката на деня ми:

9ч. ставам
между 9ч и 12ч имам 3 свободни часа, част от които губя.
Между 12ч и 19ч имам 7 часа в даскало(или на път от и към даскало) в които не правя нищо полезно.
От 19ч до 3ч сутринта имам 8 часа, които могат да се използват пълноценно.

Да дефинираме ясно проблемът, имайки предвид данните. Трите часа сутринта са почти безполезни, защото ги използвам за закуска(понякога и обяд) и други приготовления за даскало, а и дори да бяха напълно свободни, са прекалено малък интервал за сериозна работа.

Времето прекарано в даскало е загубено, въпреки че си нося книги и други материали с които да се занимавам по време на някой от по скучните часове, в този период просто продуктивността ми е ограничена. За сметка на това там ми идват добри идеи, за това си нося тефтерче за да ги записвам.

Вечерта е интересното време. Това време има потенциал.

След дълги размишления, осъзнах проблемът ми в неговата цялост. Имам проблем с концентрацията. Години на използване на Интернет и преди това години на гледане на телевизия са оптимизирали мозъкът ми за бързото сортиране на информация. Моето желание е просто да мога да седна и да върша нещо полезно с часове наред, без да почувствам нужда да проверя имейла ми, или да прегледам новините. Това което НЕ искам е да се боря с прокрастинацията ми. Въпреки че съм пристрастен към интернета, не искам да се боря, просто искам да се фокусирам по добре върху нещата които искам да правя. Искам да мога да седна и да чета книга, и да прочета повече от 10 страници на веднъж, искам да седна и да почна да пиша код, без да отварям firefox за да се разсейвам, искам да седна и да напиша някой блог пост, без да се боря със нуждата ми да си губя времето.

Имам нужда от прокрастинацията, за да върша работата си. Имам нужда да си губя времето и съзнанието ми да се лута безцелно на посоки. Тази хаотичност ми дава много идеи, някой от тях добри. Ако не бях мързелив, много от идеите ми нямаше да ги има. Тази хаотичност е определяща за личността ми. Но искам и да мога да върша работа. Както се казва на английски: "Get shit done".


Утре ще напиша разсъжденията относно възможните решения на проблема. Въпреки че вече го написах още вторник, може и да го пренапиша още веднъж за утре, или просто да го удължа.

26 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 2

Втора част, днес ще говоря за двата вида задачи с които се сблъсквам.

Дребните задачи:

Съществуват 2 вида задачи, малки и бързи, и големи и трудни. Малките и бързи обикновено стават за няколко часа и не изискват много концентрация(както разказът ми от предишния пост). Големите и трудни изискват много време и концентрация.

Имам много такива "дребни задачи", които трябва да свърша. Те се трупат, и аз все отлагам, или разтягам тяхното извършване във времето, мислейки си "поне съм ги започнал, не е като да не правя нищо". Да ама аз наистина не правя нищо.

To-do списъци:

Тези неща не са особено полезни. Имат и своите положителни и отрицателни страни. Да речем че имате един куп неща за правене и ги компилирате в удобен To-do списък, тези задачи могат да бъдат или бързи и лесни, т.е. Можете да минете през списъкът за няколко часа или по малко, например "изхвърли боклука", или могат да бъдат съставени от няколко ясни и големи задачи, като например задача от типа на "Реши проблема си с прокрастинацията. По мое мнение този тип списъци биха били удобни за краткосрочни и малки задачи, но не особено полезни при големите, причината е че ако имате големи цели, е добра идея да имате и гъвкавост, докато дребните задачи можете да решите бързо, само ви трябва малко мотивация. Проблемът с тези малки списъци е че те никога не остават празни.Прокрастинация-2

Вероятно свойството на тези задачи, да се натрупват, е причина да не са толкова приятни за вършене. Когато трябва да измиеш чиниите, желанието ти да не го направиш е достатъчно слабо че да може да го игнорираш, но когато трябва да измиеш чиниите и да изхвърлиш боклука, и още един куп други неща, желанието ти да решиш всички тези проблеми един по един намалява. Ето защо колкото по дълъг е списъкът, толкова по гадно е изпълнението му, и шишетата се натрупват(в момента са 18 празни бутилки в стаята ми).

Всеки сам за себе си може да открие някакъв трик с който да се накара да премине през неговия списък. В по-нататъшен пост ще коментирам начините за борба с тези проблеми, които работят при мен.

Големи и трудни задачи:

В миналия пост коментирах дребните и досадни задачи, които просто трябва да свършите. Хубавото при мен е че те са малко, и могат да се свършат бързо, въпрос е само на малко дисциплина. За сметка на това обаче, списъкът ми с големи задачи е огромен. В него има задачи от естеството на "Прочети книга X", "Напиши дълго есе за прокрастинацията","Спри глобалното затопляне","Спаси косатките от изчезване" и др. Този списък е доста по труден, не просто заради трудността на задачите, проблемът идва от това да започнеш, и да продължиш да правиш нещо за дълги периоди от време(повече от няколко часа). Такава дейност е програмирането, и до сега не съм седял пред редактора повече от 2 часа без да отворя файърфокс и да си пусна youtube. Очевидно е че имам проблем с концентрацията за дълъг период от време, именно това се опитвам да реша, двата проблема са А)"Започни да работиш" и Б)"Продължи да работиш", вече C)"Завърши проекта" е нещо което я стане, я не. Понякога е дори по добре да не завършите нещо, и просто да убиете проекта, понякога е по добре и просто да не започвате нещо. За тази гъвкавост говорех, когато казах че To-do списъците не са особено полезни за подобен род задачи. За сметка на това обаче, можете да ги използвате за вътрешна организация на проекта. Един от най често срещаните съвети при проблемна прокрастинация сред програмистите е просто да разделиш проблема на малки под-проблеми, които да може да свършиш бързо и един по един, както правиш с дребните задачи. Това не е подходящо за всякакъв вид дейности, но е един трик повече в арсенала ви против прокрастинацията.


Очаквайте утре(евентуално) анализ на сегашния ми начин на работа, и разсъждения върху недостатъците му.

25 ноември 2008

Прокрастинация. Опити за контра-атака към мързелът. Част 1

Въведение


Прокрастинация означава вършене на някаква незначителна дейност, или отлагане извършването на някаква друга дейност. Да речем ако четеш този блог, вместо да учиш за утрешния тест, това е прокрастинация. Поул Греам(да, той е писал за всичко) е написал страхотно есе(дори 2) на темата. Good and bad procrastination и Disconecting distraction. Той определя 2 вида прокрастинация добра и лоша. Лошата е ясна, имаш важна работа, но вместо това не вършиш нищо, или вършиш нещо не особено полезно(като да четеш блога ми например). Полезната прокрастинация е когато вършиш нещо важно, но игнорираш други по маловажни неща, които трябва да се свършат, например работиш върху нещо(тъй като това е програмистки блог, да речем че е програма) и си толкова фокусиран, че не си се бръснал от седмици, купчината с чинии в стаята ти расте и имаш 20 бутилки от кола на шкафа ти, чакащи те да ги изхвърлиш. Поул твърди че вместо да се борим с прокрастинацията, по добра идея е да максимизираме добрата прокрастинация, и да минимизираме лошата.

В тази серия от постове, ще разсъждавам по темата. Постовете представляват разделено на части есе. Причината поради която е разделено е че ако сте прокрастинатори, най вероятно няма да го прочетете цялото.


Основно описание на проблема:


Самия аз съм ужасен прокрастинатор. Дори мисля че съм блогвал за това. Малко самооргранизация би трябвало да реши проблема, да ама не. Проблемът има дълбок психологически корен, и не винаги е проблем, понякога е ефективна защита против вършенето на ненужни неща.

Отне ми 2 месеца да си подам документите за шофьорската книжка. 3 седмици се мотах докато отида да се запиша на курс в БЧК за първа помощ, после 1 седмица чаках, после 1 седмица ме домързя да си потърся дипломата от 9-ти клас, после още толкова отлагах медицински преглед и накрая 2 седмици се чудих кога ще ми е удобно да отида да си подам документите. Разбира се много обичам да вися по гишетата и да се занимавам с българската бюрокрация, и явно заради това подсъзнанието ми(в някой случаи и съзнанието) отлагаше целия процес.


Ето как минава денят ми:


Ставам към 8-9, правя си кафе, ям баничка за закуска с кафето, отварям Firefox и преглеждам комиксите които следя докато закусвам. Като свърша преглеждам блоговете които следя. Като свърша преглеждам социалните новинарски сайтове които следя(Hacker News, Reddit) и чета почти всичко което сметна за интересно. След това преглеждам видеотата в Youtube от каналите към които съм субскрайбнът, след това обядвам(не винаги) и отивам на даскало към обяд. След това вечерта обикновено изигравам една-две бързи партии на шах срещу компютъра ми, или играя малко Starcraft или lock on. След това ребуутвам отново в линукс и преглеждам блогосферата, отново по гореописания начин, проверявам групите ми в гугъл, мейлинг листите в които съм записан и след това блогосферата отново, след това отново блогосферата и пак комикси до 2-3 часа сутринта. По добре е от нищо нали :D.

Това е общо взето описанието на проблема. Утре(или ако ме домързи, в други ден) очаквайте следващия пост, в който ще говоря за дребните и скучни задачи.

20 ноември 2008

Маймунизаторски скрипт

Един приятел ме помоли да напиша програма която да превежда кирилица на език от рисунки, като за всяка буква има съответната рисунка. Понеже още не ми е дал самите рисунки и другите детайли които ми трябват, не мога да започна работа. Но понеже нямах какво да правя начатках този бърз скрипт, написан на python3.0, защото имах проблем с unicode-а при 2.5, поради unicode проблеми, все още не мога да си инсталирам и python2.6, но все тая. Ето скрипта, който превръща кирилица в латиница:


#!/usr/bin/env python
import sys

letters={
"а":"a","б":"b","в":"v","г":"g","д":"d","е":"e","ж":"j","з":"z",
"и":"i","й":"i","к":"k","л":"l","м":"m","н":"n","о":"o","п":"p",
"р":"r","с":"s","т":"t","у":"u","ф":"f","х":"h","ц":"c","ч":"ch",
"ш":"sh","щ":"sht","ъ":"a","ь":"","ю":"ju","я":"ja","А":"A",
"Б":"B","В":"V","Г":"G","Д":"D","Е":"E","Ж":"J","З":"Z","И":"I",
"Й":"J","К":"K","Л":"L","М":"M","Н":"N","О":"O","П":"P","Р":"R",
"С":"S","Т":"T","У":"U","Ф":"F","Х":"H","Ц":"C","Ч":"Ch","Ш":"Sh",
"Щ":"Sht","Ъ":"A","Ь":"","Ю":"Ju","Я":"Ja"}

def parse(inp):
inp.split(" ")
for word in inp:
yield word

def translate(word):
newd=""
for char in word:
if char in letters.keys():
newd=newd+letters[char]
else:
newd=newd+char
return newd

def main():
inp=open(sys.argv[1])
output=''
for x in [translate(word) for word in parse(inp.read())]:
output+=x
print(output)

if __name__=="__main__":
main()


А що се отнася до програмата която трябва да се занимава с изображенията, най вероятно ще използвам PIL, проблемът е че PIL още няма потдръжка за python3.0 и за това ще трябва или да разбера от къде ми идва проблема с уникода при 2.5 или да търся начин да хакна горния скрипт, така че да вика python2.5 и да му подава латинизирания текст, така че да може да се направят изображенията. С други думи преебан съм.

15 ноември 2008

Как използвам линукс?

Попадайки на тази интересна статия How I Use My Mac и отговорът към нея How I Use My Dell реших да напиша нещо подобно, но понеже нямам лаптоп от известна марка(все още, аз съм от dell феновете) реших да пиша за линукс десктопа ми.

ХАРДУЕР

Машината ми е прилична intel pentium 4 3.4 Ghz клокнат до 3.6, 1gb рам и една доста скапана видео карта, която трябва да сменя скоро(nvidia 7300 LE). Мониторът е 17 инчов LG и ми е малък вече, трябва да си взема нещо с по голям цолаж. Когато си го взех беше доста мощен, но така е, след две години ще мога да го разменя за зарядно за телефон и ще мога да се фукам че съм направил супер зделка.

ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА

Kubuntu 8.04, 8.10 се оказа доста бъгаво, за това се върнах към доброто старо KDE3 и hardy heron. ще чакаме 9.04.

БЕКЪП

Повечето от по важните ми неща са текстови файлове и музика. Музиката ми е на отделен партишън, защото е трудно да я възтановяваш от дискове(40 гб), текстовите файлове ги съхранявам със една програма на име dropbox. Тази програма създава една папка dropbox и я синхронизира между онлайн папката ви(2гб) и другите ви машини свързани с акаунта ви. Доста е удобно за бекъп на малки файлове, използвам го и за прехвърляне на файлове от уйндолс на линукс без да трябва да маунтвам линукс партишъните ми под уйндолс, защото съм патил от това. Линукс версията е просто nautilus плъг-ин, което означава че трябваше да го инсталирам(ъх гаден gnome интерфейс), но не е проблем, ако можете да толерирате gnome библиотеките които трябва да се инсталират със тая програма. Хубавото е че поне интерфейса и е open source така че някой някой ден ще може да направи KDE версия.

ДЕСКТОП

ето скрииншот:



Първото което виждате е УОУпейпъра Debian разбира се, нищо че ползвам кубунту, дебиян е върхът. А и този уоупейпър е як защото е светъл и както виждате долния ми панел е прозрачен, и ако фона беше тъмен нямаше да мога да чета имената на прозорците. Също така използвам иконите crystal project и са едни от най красивите които съм виждал.

Виждате че имам 8 десктопа от които използвам само 4-6 макс, това е така защото ако имах 6 редовете нямаше да са в пропорция 1 към 2 и нямаше да е толкова красиво :D Самия ми панел както казах е прозрачен и е с размери 90% от широчината на екрана и е висок 40 пиксела, което е по малко от настройките на кубунту, не обичам да пилея вертикално пространстро(па дори и 14 пиксела).

Софтуер. Освен Firefox, amarok, ktorrent, kaffeine и okular май не ползвам други десктоп програми, повечето ми работа е във firefox, okular и в конзолата.

ТЕРМИНАЛ

В конзолата използвам най вече vim и python интерпретатора, за python няма да говоря, но ето vimrc файла ми:


"spaces when tab is pressed:
set expandtab
" do not break lines when line lenght increases
set textwidth=0
" user 4 spaces to represent a tab
set tabstop=4
set softtabstop=4
" number of space to use for auto indent
" you can use >> or << keys to indent current
" line or selection
" in normal mode.
set shiftwidth=4
" Copy indent from current line when starting
" a new line.
set autoindent
" makes backspace key more powerful.
set backspace=indent,eol,start
" shows the match while typing
set incsearch
" case insensitive search
set ignorecase
" show line and column number
set ruler
" show some autocomplete options in status bar
set wildmenu
"show line numbers
set number
" share clipboard with windows clipboard
set clipboard+=unnamed
" minibufexplorer settings:j
let g:miniBufExplMapWindowNavArrows = 1
let g:miniBufExplMapCTabSwitchWindows = 1

"autoread chaneged files (me)
set autoread
set background=dark
colorscheme torte
syntax on

"indent plugin
filetype indent on " load indent.vim

" this turns on hlsearch, but clears the
" highlighting when Enter is hit
" show a menu of matches when doing completion
set wildmenu
" highlight the current search pattern
set hlsearch
" shows the current filename and path
" in the term title.
set title
" in normal mode enter clears search highlight
nnoremap :nohlsearch
if version >= 700
"set cusorline " highlight the line with the cursor
set numberwidth=4 " width of line numbers
endif


Ето и скриин:



Това е за сега Thththats all folks!

12 ноември 2008

Спрете IE6

Може би се досещате от характера на постовете ми че не съм особен фен на microsoft, въпреки това вече преминах през вманиачените си "анти" тинейджърски години и съм доста по толерантен, що се отнася до потребителските технологии. В последните години Майкрософт загубиха много от властта си, благодарение на уеб технологиите и нарастващата популярност на ubuntu и MacOSX. Но все още живеем в сянката на Internet Explorer 6. Причината е че браузърът е една от най важните програми в днешно време, но много хора още използват остарелия IE6, а той е на 7 години! Точно така, 7 годишна дупка между интернетът за който е създаден и интернетът който е днес. Преди 7 години Майкрософт бяха всевишни и можеха да си позволят да пробутат продукт като IE6, защото те диктуваха правилата, днес технологичния свят е много по децентрализиран и е пълно с алтернативи на всичко, но защо IE6 още съществува? Две причини:

1)Потребителите не го ъпдейтват. Не бихме могли да им се сърдим, по скоро трябва да ги съжаляваме. Тези хора се свързват проблемите си със сигурността със факта че използват остаряла технология. Те не са длъжни да разбират това, те са просто хора, невежи, но хора със живот. Ако не виждат полза, няма да ъпдейтнат браузърът си до 7-ма версия, и със сигурност няма да си го сменят със някой по добър. Това е подхранено и от провала на Виста, тази операционна система може да не е много по добра от ХП, но поне идва със IE7, което си е напредък.

2)Сайтовете го поддържат. Това също е разбираемо, защото ако не го поддържат, губят много потребители и съответно приходи. Радвам се че 60% от посетителите на този блог ползват firefox и само 25% IE, от тези 25, половината са със IE6, което е доста малко, но ако сайта ви има милиони посетители, ситуацията е различна, това са хиляди изгубени потребители, а като добавим и факта че блога ми не привлича толкова много типични IE6 потребители, за един комерсиален сайт ситуацията е съвсем различна.

Това е неспирен цикъл, от една страна потребителите няма да сменят браузърът си без причина, от друга страна сайтовете няма да им я дадат, защото те самите губят, въпреки че поддръжката на IE6 вероятно им струва доста усилия, особено ако използват доста от по модерните уеб технологии.

Опит да намерят решение на този проблем правят хората зад проекта Stop IE6. Сайтът се опитва да образова хората относно нуждата да ъпгрейднат браузърът си. За дизайнерите на сайтове също така са предоставени 2 скрипта с които могат да "накарат" потребителите на IE6 да преминат на IE7 или 8 или дори още по добре, на някой от алтернативните браузъри. Единия е толерантен и изкарва съобщение, което може да се игнорира, а другия е безмилостен и блокира достъпът на тези потребители с Интернет експлорер с версия под 7.

Всъщност забравих да спомена една причина поради която много потребители ползват IE6: нямат избор. В повечето училища инсталирането на софтуер е невъзможно и единствения браузър е IE6, същото се отнася за много офис машини, така че не бива да подхождаме едностранчиво към проблемите в технологията, те почти никога не са толкова прости.

09 ноември 2008

Beginning Unix Ревю

Вече 3-ти ден чета Beginning Unix (Programmer to Programmer). Преминах през по голямата част на книгата, но прескачах на местата които не ми се струваха толкова интересни. Такива места бяха например главите посветени на редактора Vi и на perl(От Vi разбирам, а perl ще науча някой друг път).

Това което ме впечатли е че във скромния обем от 450 страници са събрани толкова много неща. Ето съкратен списък на нещата които покрива книгата(някой по подробно, други по постно):

Основите, това само прегледах на бързо, защото имам достатъчно опит с Linux, пропуснах също и главата със историята на уникс и различните му варианти.

Обясняват се потребителите и групите, както и управлението им

Подробно се обяснява за файловата система, навигацията в нея, както и поддръжката и. Тази глава е доста обширна и полезна.

Обяснение на някой от по сложните команди.

редактиране с Vi, това го пропуснах.

Регулярни изрази, sed и awk това го преминах на бързо, имам отделна книга от която ще уча регулярни изрази, а sed и awk ми се струват интересни инструменти, но няма да се занимавам за сега да се задълбочавам.

Управление на процеси и задачи.

Следва глава посветена на изпълнението на задачи в определено време.

Глава посветена на сигурността

Две глави посветени на shell скриптове(точно стигнах до тях, не съм чел на татък).

Следват една глава за системните log-ове, и една за мрежовите способности на уникс

Следва една солидна глава посветена на perl, няма да я чета, но имам чувството че ще ми се наложи да науча този език някой ден.

Следващата глава е за правене на back-up-и и една глава за инсталирането на програми от сорс, и двете неща знам как да правя, но може да ги прегледам, останалите две глави са за потребителите на mac OS 9 и Windows, идеята е да им покаже как да минат на уникс(mac os X в първия случай). Няма да чета.

Това означава че трябва само да прочета главите посветени на shell скриптовете и съм готов с тази прилична книга. Както виждате, тази обширна гама от теми които книгата съдържа и дават доста точки, въпреки че е предназначена за начинаещи, е добра и за хора с малко повече опит(като мен).

Първата книга която реших да прочета в петък беше linux bible, но тя след като преминах през съдържанието се оказа че повечето от главите са инструкции за инсталиране на различните дистрибуции, вероятно е полезна ако сте напълно начинаещ и се чудите как да започнете. Следващата книга която смятам да погълна е The Debian System: Concepts and Techniques. Все още не знам кога ще ми остане пак време, както стана този уйкенд, но се надявам да намеря такова.

06 ноември 2008

Rootless root

Може и да знаете за тази колекция от Unix притчи, но ако не я знаете, прочетете тази, и ако имате време, прочетете и другите.

Имам чувството че познанията ми по Unix са наистина повърхностни и че имам нужда наистина да овладея тази система. За целта ще се отдам на медитация, четене и писане на shell скриптове(най вероятно на python и bash). Ето какво знам да правя под Linux:

1. Имам средни познания по Vim.

2. Когато кубунту си ъпдейтне ядрото прекалено много пъти, знам как да редактирам menu.lst файла ми, за да не ми се налага да избирам между десет ядра, когато grub boot-не.

3. Знам как да се ориентирам във файловата система със cd,ls и други команди

4. Знам как да си настроя клавиатурата от xorg.conf, така че да използвам dvorak и bg вместо us.

5. Най важното е че знам как да използвам man командата :D

Знам и още куп други неща, но това вече са отделни програми(apt,htop и др.) Това е общо взето минимума който трябва да се знае за да има един човек право да стои неизбръснат повече от 1 седмица, ако стоиш така с брадата си, без да знаеш повече, не я заслужаваш и трябва да се избръснеш(unix 1337-неса се измерва по брадата :D). Това е и една от причините поради които заминавам за планината с няколко Unix книги и едно Arch CD(не че не съм инсталирал Arch и преди, но не съм го овладял). Както казва негъра, който сега управлява половината свят "It's Time for chage".

PS. Всъщност истинската причина да стана монах е че не се сещам за интересни python проекти които да кодирам, и след медитация открих че причината е че нямам особено големи проблеми, които да трябва да реша, но ако си задълбоча познанията, най вероятно ще се натъкна на нещо което да трябва да автоматизирам със някой скрипт, това е мястото където ще мога да приложа "теоретичното" си познание по програмиране.Това и желанието ми да стоя неизбръснат :D


PS2(уоу). Защо шибания python2.6 не иска да се компилира на шибаното кубунту!!!!